Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 167

— Можем да излезем от другата страна — продължи Бруенор. — Там има врата, която води само навън, отвъд моста.

— Навън? — попита Уолфгар.

— Целта ни бе да открием Митрал Хол — отвърна Дризт, използвайки същите доводи, които бе изтъкнал малко по-рано и пред Бруенор. — Твърде малко сме, за да успеем да се справим със силата, която е разгромила рода Боен чук преди два века, ако тя все още е тук. Сега, когато вече знаем къде се намира Митрал Хол, не бива да позволим тайната му да погине с нас.

— Смятам първо да разбера срещу какво ще трябва да се изправим — добави Бруенор. — Можем да излезем през вратата, през която дойдохме; отвътре ще се отвори съвсем лесно. Предлагам да обиколим горното ниво и хубавичко да огледаме наоколо. Трябва да знам какво е останало от Залите преди да повикам помощ от Долината… а и от другаде, ако се наложи.

При тези думи той хвърли многозначителен поглед на Дризт.

Елфът подозираше, че Бруенор има още нещо предвид, освен просто „хубавичко да огледа наоколо“, ала не каза нищо, доволен, че бе успял да накара джуджето да погледне на нещата от неговия ъгъл. А и неочакваната поява на Кати-Бри със сигурност щеше да го накара да бъде много по-предпазлив.

— Значи смяташ да се върнеш — рече Уолфгар.

— И няма да съм сам — цяла армия ще дойде тук! — провикна се Бруенор, ала после погледът му се спря върху момичето и нетърпеливият пламък в тъмните му очи поугасна.

Това не убягна от вниманието на Кати-Бри.

— Не си и помисляй да се отказваш заради мен! — скара му се тя. — И преди сме се били рамо до рамо и никога не съм ти давала повод да се страхуваш за мен! Не по свое желание поех този път, той сам ме повика, но сега, когато съм тук, оставам с вас докрай!

Сам Бруенор я бе възпитал по този начин и сега не можеше да се противопостави на желанието й да следва пътя, който сама си бе избрала. Той хвърли поглед към скелетите, които лежаха по целия под и рече:

— Тогава си намери доспехи и оръжие и да тръгваме… ако всички са съгласни!

— Приключението е твое и ти решаваш накъде ще поемем — отвърна Дризт. — Ние те следваме, без да оспорваме твоите решения.

Бруенор се засмя. В очите на елфа проблясваше издайническо пламъче и напомняше за любовта му към вълненията и опасностите. Въпреки че съветваше Бруенор да се вслуша в повелите на разума и да не предприема необмислени действия, Дризт очевидно не бе изгубил интереса си към това приключение.

— Идвам с теб! — рече Уолфгар. — Не изминах толкова много мили, само за да се върна вкъщи, тъкмо когато открихме вратата!

Риджис не каза нищо. Знаеше, че независимо от това как се чувства, ще бъде повлечен от вихъра на тяхната възбуда. Той потупа малката кесийка, която току-що бе напълнил с най-различни дрънкулки — ако думите на Бруенор бяха верни и Залите наистина бяха приказно богати, много скоро щеше да се сдобие с още скъпоценности. Освен това, в едно бе сигурен — хиляди пъти би предпочел да слезе и в най-черната дупка заедно с могъщите си приятели, отколкото да се върне навън и да се изправи срещу Артемис Ентрери съвсем сам.