Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 166

Магическата врата се затвори зад гърба им и мракът в преддверието се сгъсти още повече. Кати-Бри и Уолфгар се приближиха един до друг, ала Риджис се разхождаше насам-натам, търсейки скъпоценни камъни и всякакви други съкровища, които могат да се намерят около един труп на джудже.

Бруенор също бе видял нещо, което привлече вниманието му. Той бавно се приближи до две джуджета, които лежаха опрени едно до друго. Десетки сиви джуджета бяха паднали около тях, та още преди да види каната пенещо се пиво, която украсяваше щитовете им, разбра кои бяха двамата воини.

Дризт също се приближи, но остана на почтително разстояние от приятеля си.

— Бангор, моят баща — обясни Бруенор. — И Гарумн, бащата на моя баща, крал на Митрал Хол. Били са се храбро и са умрели достойно!

— Могъщи воини ще да са били, също както и следващият в рода им — тихо каза Дризт.

Бруенор прие похвалата на приятеля си без да каже нищо и се наведе, за да избърше мръсотията от шлема на Гарумн.

— Гарумн все още носи доспехите и оръжията на Бруенор, героя на нашия род, чието име нося и аз. Предполагам, че преди да умрат двамата са проклели това място и Сивите не са посмели да се завърнат повече.

Дризт кимна — и сам знаеше колко могъщо може да бъде проклятието на един крал, когато царството му рухне под ударите на врагове.

Изпълнен с дълбока почит, Бруенор вдигна тленните останки на Гарумн и ги отнесе в една съседна зала. Дризт не го последва — знаеше, че в този момент джуджето има нужда да остане насаме със своите мъртъвци. Елфът отиде при Кати-Бри и Уолфгар и им обясни какво става.

Приятелите търпеливо зачакаха, докато пред очите им се редяха картини от отчаяната битка, която се бе водила тук. И макар никога да не го бяха виждали, те ясно си представиха ужаса на този ден, а в ушите им още дълго звънтяха ударите на брадвите върху щитове и виковете на безстрашните воини на Бойния чук.

Най-сетне Бруенор се върна при тях и дори страховитите образи, които изпълваха съзнанието им, бледнееха пред онова, което видяха сега. В изумлението си Риджис дори изпусна няколко от дреболиите, които бе успял да намери — струваше му се, че някой призрак от миналото се бе завърнал, за да го накаже.

Нямаше го вече очуканият щит на Бруенор. Изкривеният еднорог шлем висеше на раницата. Приятелят им стоеше пред тях, облечен в доспехите на своя прословут съименник, героя на рода Боен чук, върху митралния щит искреше гербът с каната, направен от чисто злато, а шлемът бе обточен с безброй безценни камъни, които блестяха и хвърляха разноцветни отблясъци.

— Самият аз съм свидетел, че преданията не лъжат! — провикна се той и вдигна митралната брадва високо над главата си. — Гарумн е мъртъв; мъртъв е и моят баща. Аз съм Бруенор, осмият крал на Митрал Хол!

19

Сенки

— Клисурата на Гарумн — каза Бруенор и нарисува още една линия върху картата, която бе начертал на пода.

Действието на отварата, която Алустриел им бе дала, вече бе отминало, ала сега джуджето се намираше в древния дом на предците си и всичко наоколо събуждаше у него безчет отдавна забравени спомени. Все още не знаеше къде точно се намира всяка една от залите, но картината на митралните мини ставаше все по-пълна пред очите му. Уолфгар бе донесъл една факла от тунела и сега всички се бяха скупчили около джуджето, мъчейки се да различат линиите на импровизираната карта под трепкащата светлина на пламъка.