Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 15

— Просто малко дипломация, добри ми Бруенор — изсмя се той.

Вратата се отвори едва-едва, колкото да пропусне двама мъже — невъоръжени, но нащрек. Съвсем очевидно бе, че другарите им, които стояха на стената, щяха да ги защитят, ако се наложеше. С мрачни изражения на лицата, войниците, застанали над вратата, следяха иззад гора от лъкове и най-малкото движение на четиримата пътници.

— Казвам се Йердан — обади се по-едрият от двамата лусканци, макар че през всичките дебели кожи, с които бе облечен, бе доста трудно да се каже дали наистина е толкова едър.

— А аз съм нощният пазач — рече другият. — Покажете ми какво сте донесли за продан!

— Продан? — възмутено извика Бруенор. — Че кой е казвал нещо за продан?

И той отново стисна брадвата си. Войниците на стената неспокойно се размърдаха.

— Туй да ви прилича на оръжието на някой смрадлив търговец?

Риджис и Дризт едновременно се приближиха до джуджето, опитвайки се да го успокоят. Уолфгар, също така напрегнат, както и Бруенор, остана на мястото си, скръстил огромните си ръце пред гърдите си и отправил мрачен поглед към дръзкия страж.

Двамата войници стреснати отстъпиха назад. Нощният пазач отново се обади, а в гласа му прозвучаха яростни нотки:

— Първи гражданино — обърна се той към Риджис, — защо идвате в Лускан?

Полуръстът направи крачка напред и, като се изпъчи, застана пред лусканеца.

— Правим… ъъъ… предварително проучване на пазара — рече той, мъчейки се да скалъпи някаква история. — Тази година имам няколко изключително красиви резби и искам да проверя, че всичко — включително и цената на такива произведения — е наред за сключването на сделката.

Двамата войници се спогледаха и се усмихнаха многозначително.

— Доста път си изминал за такава задача — изсъска пазачът. — Нямаше ли да е по-добре просто да дойдеш с кервана, който носи стоката ти?

Риджис се размърда притеснено — очевидно бе, че тези войници са прекалено опитни, за да ги измами така лесно. Борейки се със себе си, той посегна към жилетката си, където бе скрит рубиненият медальон. Знаеше, че с негова помощ лесно ще убеди стражите да ги пуснат в града, но в същото време неимоверно се боеше да показва камъка и така още повече да улесни палача, който със сигурност беше по петите му.

Внезапно, преди полуръстът да успее да извади медальона, Йердан се сепна и се взря в тъмния силует, който стоеше до джуджето. Качулката на Дризт се бе смъкнала, разкривайки тъмната кожа на лицето му.

Нощният пазач също застана нащрек и, обръщайки поглед натам, накъдето гледаше Йердан, бързо разбра какво го беше стреснало. Четиримата приятели неохотно посегнаха към оръжията си, готови да се хвърлят в една битка, която изобщо не желаеха.

Ала Йердан сложи край на напрежението така бързо, както го бе предизвикал. Лусканецът постави възпираща длан върху рамото на нощния пазач и се обърна към елфа:

— Дризт До’Урден? — спокойно попита той, търсейки потвърждение на това, за което вече се бе досетил.

Изненадан, че го бяха разпознали, Дризт кимна.