Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 185

Когато прекрачи прага, безпокойството му не отслабна.

Цялото семейство се беше събрало. Бриса, Виерна и Мая — около матроната; Ризен и Дайнин — скромно застанали до лявата стена. Цялото семейство. С изключение на Зак.

Матрона Малис огледа внимателно своя син и забеляза, че неведнъж е бил ранен.

— Наредих ти да не напускаш дома — каза тя на Дризт, но без да го гълчи. — Къде те отведоха пътешествията ти?

— Къде е Закнафейн? — попита младежът.

— Отговори на матроната-майка! — изкрещя Бриса, а змийският камшик се подаваше от колана й.

Дризт я погледна и тя се укроти — почувства същия смразяващ хлад, който бе усетила малко по-рано през нощта, когато я бе погледнал Закнафейн.

— Наредих ти да не напускаш дома — повтори Малис, без да губи спокойствието си. — Защо не ми се подчини?

— Трябваше да свърша нещо — отвърна младежът. — Нещо важно. Не исках да ви притеснявам с това.

— Грози ни война, сине мой — обясни Малис. — Уязвим си, когато излизаш сам през нощта. Домът До’Урден не може да си позволи да те изгуби точно сега.

— Сам трябваше да приключа с тези дела — отвърна вторият син. — И справи ли се?

— Да.

— Вярвам, че повече няма да нарушаваш заповедите ми — думите й бяха спокойни, гласът — равен, но изведнъж Дризт усети строгостта на заплахата, криеща се зад тях. — Да продължим нататък — добави Малис.

— Къде е Закнафейн? — отново попита младият До’Урден.

Бриса измърмори някакво проклятие под носа си и извади камшика от колана си. Матрона Малис протегна ръката си към нея, за да я спре. Трябваше да проявят тактичност, а не насилие, ако искаха да задържат Дризт при тези критични обстоятелства. След като победят дома Хюнет, щяха да имат достатъчно възможности да накажат непокорния втори син.

— Не се бъркай в делата на Повелителя на меча — отвърна матроната. — Дори в момента той работи за благото на дома До’Урден — възложихме му самостоятелна задача.

Дризт не повярва на нито една дума от казаното. Зак никъде не отиваше без мечовете си. Истината се прокрадваше в мислите на младия воин, ала той отказваше да я приеме.

— Сега трябва да мислим за дома Хюнет — продължи Малис и се обърна към всички в стаята. — Първият удар може да бъде нанесен днес.

— Първите удари вече бяха нанесени — прекъсна я Дризт.

Цялото семейство втренчи поглед в него, в раните му. Младият войн искаше да говорят за Закнафейн, но знаеше, че това ще му струва доста неприятности, а и не само на него — и на баща му, ако бе още жив. Може би предстоящият разговор щеше да му подскаже нещо.

— Бил ли си се? — попита Малис.

— Знаете кой е Безликият, нали? — попита вторият син.

— Учител от Академията — отвърна Дайнин. — От Сорсъри. Често го наемахме.

— В миналото ни беше от полза — добави матроната, — но вярвам, че вече няма да е. Той е Хюнет — Гелруус Хюнет.

— Не — отрече Дризт. — Някога може би е бил Гелруус, но сега името му е… беше Алтън ДеВир.