Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 42

Когато остана сама в преддверието, Кати-Бри реши да не бърза да отпраща Гуенивар. Присъствието на пантерата щеше да придаде по-голяма достоверност на разказа, а пък ако Дризт бе някъде наблизо, котката със сигурност щеше да го надуши.

Минутите минаваха, без нищо да се случи, и нетърпеливата млада жена усети, че й доскучава. Отиде до една странична врата, открехна я и предпазливо надзърна вътре. Беше се озовала в богато украсен будоар, в който имаше красив съд, пълен с вода и малка масичка със златен обков. Пред голямото огледало, което бе поставено върху нея, бяха наредени най-различни гребени и четки, красиви стъкленици и едно ковчеже, под чийто открехнат капак се виждаха пакетчета бои във всички възможни цветове.

Заинтригувана, Кати-Бри хвърли поглед зад себе си, за да се увери, че не я наблюдават, и влезе. Приседна край малката масичка, взе една четка и я прокара през гъстите си, червеникавокафяви къдрици — трябваше да се постарае да изглежда колкото се може по-добре, когато се изправи пред господарката на Града на сребърната луна. Забеляза, че едната й буза е изцапана и като потопи пръсти във водата, усърдно се зае да я изтрие. Усилията й най-сетне се увенчаха с успех и тя се усмихна доволно.

Хвърли поглед към преддверието, за да провери дали междувременно не е дошъл някой. Гуенивар, която се бе излегнала на пода, вдигна глава и дружелюбно изръмжа.

— О, я стига! — скастри я Кати-Бри и се зае да разглежда изящните стъкленици.

Вдигна капачето на една от тях, доближи я до лицето си и замалко не се задави от силната миризма. Гуенивар отново изръмжа и шумно кихна.

— Прекрасно те разбирам! — разсмя се младата жена и продължи да отваря шишенцата.

Някои предизвикаха люти сълзи в очите й, други я накараха да се разкиха, но най-накрая откри нещо, което й допадна. Нежното ухание напомняше на зелена поляна, отрупана с диви цветя, едва доловимо, но неизказано красиво, побрало в себе си омаята на най-дъхавия пролетен ден.

Напълно погълната от прекрасния аромат, Кати-Бри подскочи от изненада и замалко не напъха целия си нос в шишенцето, когато нечия ръка я докосна по рамото.

Обърна се и онемя. Пред нея стоеше самата лейди Алустриел — не можеше да бъде друг! Лъскавата, сребриста коса падаше на меки вълни по гърба, а блясъкът в очите засенчваше всичко, което младата жена бе виждала някога… с изключение на ясносиния взор на Уолфгар. При спомена за варварина, сърцето на Кати-Бри се сви от болка.

Стройна и изящна, лейди Алустриел се извисяваше с половин глава над гостенката си. Алената роба, изтъкана от най-фина свила, я обгръщаше в безброй пластове и деликатно подчертаваше женствените й форми; на главата си имаше златна корона, обсипана с искрящи скъпоценни камъни.

Гуенивар лежеше все така спокойно, положила глава върху предните си лапи, и Кати-Бри се досети, че двете се познават отпреди.