Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 188

Трябваше само да сложи маската обратно в писалището (а това не бе особено трудно), преди Громф да забележи липсата й.

Ентрери погледна към Дризт, ала скиталецът не каза нищо и той върна маската. Джарлаксъл я прибра, после, сякаш току-що му бе хрумнало, свали рубинения медальон, който висеше на врата му.

— Няма кой знае какви сили срещу мрачни благородници — сухо обясни той и го подхвърли на Дризт.

Ръката на скиталеца се стрелна напред, твърде рано, както се оказа миг по-късно и медальонът, безценният медальон на Риджис, се удари над китката му. Преди магическият предмет да се бе хлъзнал и един сантиметър надолу, той замахна отново и го улови.

— Предпазителите на Дантраг — разсмя се Джарлаксъл, когато се вгледа по-внимателно в китките му. — Да, подозирах, че имат подобна сила. Не се притеснявай, Дризт До’Урден, много скоро ще свикнеш с тях и тогава ще се превърнеш в още по-страховит противник!

Скиталецът не отвърна нищо, но изобщо не се усъмни в думите му.

Ентрери, който все още гледаше на Дризт преди всичко като на своя най-голям съперник, му хвърли неприязнен поглед.

— И така, вие успяхте да провалите плановете на матрона Баенре — тържествено заяви Джарлаксъл и отново се поклони. — Заслужи си свободата, палачо. Ала където и да отидете, мои храбри приятели, никога не забравяйте да надзъртате през рамо, защото Мрачните не забравят, а похватите им са коварни и жестоки.

Разнесе се взрив, тунелът се изпълни с оранжев дим, а когато се разпръсна, от Джарлаксъл нямаше и следа.

— Прав ти път и дано никога вече не се видим — промърмори младата жена.

— Веднъж да се доберем до Повърхността и аз ще ви кажа същото — мрачно обеща Ентрери.

— Само защото Кати-Бри ти даде думата си — отвърна Дризт със същия тон и твърдо срещна студения му, пълен с омраза поглед.

Сега, когато непосредствената опасност за живота им бе отминала, старата вражда отново се разгаряше.

Епилог

Този път не тръгнаха към пещерата край Прохода на мъртвите орки. Водени от Гуенивар, те навлязоха в галериите дълбоко под Митрил Хол, които Ентрери помнеше достатъчно добре, за да открие тунелите, свързващи Подземния мрак с най-долните нива на джуджешката твърдина. Палачът и Дризт се разделиха на същата онази тераска, където преди време се бяха изправили един срещу друг, наблюдавани единствено от Риджис и милионите звезди, обсипали небосвода.

Преди да се скрие от погледите на двамата приятели, Ентрери поспря и се обърна:

— Аз също не забравям — повтори той прощалните думи на Джарлаксъл. — А нима моите похвати са по-малко коварни и жестоки от тези на Мрачните?

Дризт дори не си направи труда да му отговори.

— Ех, защо му дадох дума! — прошепна Кати-Бри. — Така ми се ще да изпратя една от сребърните си стрели в гърба му!

Дризт обгърна раменете й с ръка и я поведе обратно в тунела. Не можеше да отрече, че изстрелът би направил света по-добро място за живеене, ала той вече не се боеше от Артемис Ентрери.

Въпреки самоувереното му държание, на Ентрери не му бе никак лесно в този момент, сигурен бе Дризт. Онова, на което бе станал свидетел в Мензоберанзан — съвършено ясно отражение на собствената му черна същност — никак не му се бе понравило. Още дълго палачът щеше да се възстановява от душевните рани, получени в града на Мрачните; много време щеше да мине, преди отново да се сети за скиталеца, живеещ своя живот далече-далече от него.