Читать «Психо» онлайн - страница 81

— Тогава Стайнър е напълно сигурен, че той не е нормален?

— Психопат — това е думата, която използва той. Да, страхувам се, че е така. Той смята да препоръча Бейтс да бъде настанен в държавната болница, вероятно до края на живота му.

— Това означава ли, че няма да има съдебен процес?

— Точно това трябваше да кажа. Не, няма да има никакъв съдебен процес. — Сам въздъхна тежко. — Съжалявам. Предполагам, че не ти…

— Радвам се — бавно отговори Лайла. — Така е по-добре. Странно е, как понякога нещата се объркват в живота. Никой от нас не допускаше истината, един след друг ние грешахме докато не почнахме да постъпваме правилно, но поради погрешни мотиви и сега аз не мога дори да мразя Бейтс за това, което той направи. Той трябва да е страдал повече отколкото всеки един от нас. Дори в известен смисъл почти го разбирам. Всички ние не сме чак толкова нормални, колкото бихме искали да изглеждаме.

Сам стана и тя го изпрати до вратата.

— Както и да е, но всичко свърши и аз ще се опитам да го забравя. Просто да забравя цялата тази история.

— Цялата ли? — промърмори Сам. Той не я гледаше в очите.

И това беше краят.

Или почти краят.

Глава XVII

Истинският край настъпи спокойно.

Той настъпи в малката стая с решетки на прозорците, където гласовете мърмореха и се смесваха отдавна — гласовете на мъжа, на жената, на детето.

Гласовете бяха избухнали, но след това, като по чудо настъпи сливането.

Сега вече имаше само един глас. И това бе правилно, тъй като в стаята имаше само една личност. Винаги бе имало една и само една личност.

Сега тя го знаеше.

Знаеше го и беше доволна.

Беше много по-добре по този начин, да бъдеш напълно и изцяло осведомен за себе си, наистина осведомен. Да бъдеш сияйно силен, сияйно уверен, сияйно сигурен.

Тя можеше да гледа на миналото сякаш то беше само лош сън, и точно това представляваше то — един лош сън, населен с илюзии.

В лошия сън имаше едно лошо момче, което бе убило нейния любовник и се бе опитало да я отрови. Някъде в съня имаше задушаване и невъзможност да си поемеш дъх, и раздиране на гърлото, и лица, които стават сини. Някъде в съня имаше нощно гробище и разкопаване, и очакване, и разцепване на капак на ковчег, и след това миг на откритие, миг на облещване към това, което лежеше вътре. Но това, което лежеше вътре, не бе наистина мъртво. Вече не. Вместо него бе мъртво лошото момче, и така щеше да бъде занапред.

В лошия сън имаше още един лош мъж, и той също беше убиец, заничаше през стената, пиеше, четеше мръсни книги, и вярваше във всевъзможни безсмислици. Но най-лошото беше, че той бе виновен за смъртта на две невинни души — младо момиче с красиви гърди и мъж със сива шапка „Стетсън“. Тя знаеше всичко, разбира се, и затова можеше да си припомня подробностите. Защото по това време тя беше там. Но всичко, което бе направила, бе да гледа.