Читать «Петата вълна» онлайн - страница 6

Или може би не.

— Хвърли оръжието! — изсъска той към мен.

Ужас.

— Хвърли оръжието! — изкрещя той или по-скоро се опита да изкрещи. Думите бяха накъсани и хъркащи, удавени от надигащата се в устата му кръв. Тъмната течност преля през долната му устна и застина, проблясвайки през наболата му брада. Зъбите му блестяха кървави.

Потръпнах от гледката. Бях с гръб към светлината и се молех той да не забележи, че треперя, както и страха в очите ми. Пред мен не стоеше заек имал глупостта в една слънчева сутрин да налети на бивака ми. Това пред мен беше човек. Или поне приличаше на такъв.

Проблемът с убийството е в това, че не си сигурен дали ще се осмелиш да го направиш.

Третият път думите му не бяха така груби като втория; прозвучаха по-скоро като молба.

— Хвърли оръжието.

Ръката, която държеше пистолета, трепна. Дулото се наклони към пода. Очите ми бяха попривикнали към здрача и различих струйка кръв, стичаща се по цевта.

В този момент той изтърва оръжието.

Пистолетът издрънча между краката му. Той вдигна празната си ръка и я задържа с длан към мен над рамото си.

— Е — каза той с окървавена полуусмивка, — твой ред е.

Поклатих глава.

— Да видя и другата ти ръка — казах аз. Надявах се гласът ми да е прозвучал по-внушително, отколкото ми се стори. Виеше ми се свят, ръцете ме боляха, а коленете ми трепереха. Борех се с желанието да захвърля автомата. Изчакването е най-мъчително.

— Не мога — каза той.

— Искам да видя другата ти ръка.

— Боя се, че ако я мръдна, вътрешностите ми ще се изсипят.

Наместих приклада на автомата. Потях се, треперех и се мъчех да мисля. „Или-или, Каси. Какъв, в случая, е изборът ти?“

— Умирам — каза той без какъвто и да било патос. От това разстояние очите му бяха само точици отразена светлина. — Можеш да ме довършиш или да ми помогнеш. Знам, че си човек.

— Откъде знаеш? — запитах аз бързо, за да не издъхне, преди да получа отговор. Ако наистина беше войник, сигурно щеше да знае как да различава Другите от хората. Което за мен щеше да е изключително полезна информация.

— Ако не беше, досега да си ме застреляла. — Той отново се усмихна и по бузите му се образуваха трапчинки. Тогава разбрах колко млад беше всъщност. Едва няколко години по-голям от мен.

— Схвана ли сега? — каза той тихо. — По това ще разбереш.

— Какво да разбера? — Очите ми пареха. Образът на смачканото му тяло се огъваше пред мен като в криво огледало. Но не смеех да пусна автомата и да разтъркам очи.

— Че съм човек. Ако не бях, щях да те застрелям.

Звучеше логично. Или ми се искаше да е така? Ако е пуснал оръжието, само за да оставя и аз моето и после измъкне второ, куршумът щеше бодро да се здрависа с мозъка ми.

Ето в какво ни превърнаха Другите — в неверници. Няма как да се съюзиш с някой, ако не му вярваш. А без вяра няма надежда.

Лиши хората от човечност и съвсем лесно ще се отървеш от човечеството.

— Трябва да видя и другата ти ръка — настоях аз.

— Казах ти…

— Трябва да видя другата ръка.

Не можах да се удържа, гласът ми трепна.

Той избухна.

— Тогава просто ще трябва да ме застреляш, кучко! Застреляй ме и да свършваме!