Читать «Петата вълна» онлайн - страница 5

Но не побягнах.

Първо правило за оцеляване в Четвъртата вълна: не вярвай на никого. Все едно как изглежда. Другите са много изкусни в заблудите. Впрочем, те са изкусни във всичко. Няма значение, че някой изглежда нормално, говори правилно и постъпва според очакванията ви. Нима смъртта на баща ми не го доказа? Дори и човекът пред вас да е спаружена старица, по-миловидна и от леля ви Тили със сладко коте в скута си, не може да сте сигурни — и няма как да сте сигурни — че не е от тях. Както и че не крие зареден пистолет зад котенцето.

Струва ви се абсурдно? Помислете пак. С времето ще ви се стори съвсем естествено. Никакви миловидни бабички!

Именно това е най-трудното. Ако мислех само за това, трябваше да не мърдам от спалния чувал, да се завия през глава и бавно да умра от глад. Да си предпазлив значи да не вярваш на никого.

Не. По-добре да рискувам леля Тили да се окаже една от тях, отколкото да се размина с някой от оцелелите.

Шибана работа.

Слаби сме, защото сме разпокъсани. Така е далеч по-лесно да ни изловят. И унищожат. Силите на Четвъртата вълна ни обричат на отшелничество. Разделени един от друг ние сме слаби и бавно полудяваме от самота и ужасното предчувствие за неизбежното.

Затова не побягнах. Не можах. Все едно дали То беше един от тях или леля Тили — аз трябваше да се защитя. Правило номер две: искаш ли да си жив, стой сам.

Тръгнах по посока на ридаещата кашлица — или кашлящото ридание, все едно — и със стаен дъх, на пръсти, доближих входа на вътрешното помещение.

Вратата беше открехната — достатъчно, за да се промъкна странешком през пролуката.

Пред мен — стена с метален стелаж. Вдясно — дълъг тесен коридор с наредени в него хладилници. Прозорци нямаше. Единствената светлина беше болнавото оранжево на умиращия ден зад мен. Достатъчно, за да очертае сянката ми върху лепкавия под. Клекнах и сянката ми се сви с мен.

Ръбът на хладилника пречеше да огледам коридора. Но можех да чуя Онзи — или каквото беше там: беше в другия край, кашляше и ридаеше. Някакъв странен бълбукащ стон.

Тежко ранен или някой, който се прави на ранен. Ако не се нуждае от помощ, значи е капан.

Ето в какво се превърна животът на Земята след Пришествието! Свят на или — или.

Или беше някой от тях и знаеше за мен, или беше човек в беда.

И в двата случая трябваше да се надигна и да завия зад ъгъла.

Затова се надигнах.

И завих.

4.

Той лежеше проснат до задната стена, на шест-седем метра от мен. Беше разкрачил дългите си крака и се държеше за стомаха. Беше с камуфлажни дрехи и черни кубинки, целият в мръсотия и кръв. Имаше кръв навсякъде. На стената зад него. Цяла локва върху бетона под него. Върху униформата му. Засъхнала в косата му. Кръвта проблясваше мрачно, черна като катран в сумрака.

В свободната му ръка имаше пистолет, насочен към главата ми.

Аз бях негово огледално отражение. Автоматът ми срещу пистолета му. Пръстите и на двама ни бяха върху спусъците.

Това, че той беше насочил пистолет към мен, не доказваше нищо. Може да беше ранен войник и да ме мислеше за една от тях.