Читать «Пред вратите на мрака» онлайн - страница 2

По краищата на площадката се бяха струпали още бъдещи жертви, завързани с въжета. Малко преди това Джим бе видял как сами нахлузват примките на вратовете си и скачат от стълбичките, за да увиснат на въжетата в предсмъртна агония. Звукът от строшаването на вратовете им се чуваше като пукот, ала имаше и такива, които се задушаваха и умираха бавно, като ритаха още дълго. За съвсем кратко Джим бе видял много повече обесвания, отколкото през целия си живот в Крондор, при това онези бяха престъпници, които си бяха получили заслуженото. А тук бе свидетел на смразяващата кръвта картина на доброволно саможертване. Виковете утихнаха, когато поредните мазохисти изгубиха съзнание и умряха.

Ала за ужас на Джим това не бе краят. Мястото им при коловете веднага заеха нови жертви, стъпваха върху обгорените тела на предишните. Някои потръпваха, докато заострените колове се забиваха в телата им и изцеждаха от тях кръв и фекалии. Други се предаваха на смъртта с единично потрепване и оставаха да висят неподвижно.

Гледка, напълно лишена от всякакъв здрав разум. Джим насочи вниманието си към мъжа, изправен върху купчината камъни, вдигнал ръце в жест, изразяващ топло приветствие. Дори само изражението му го подтикваше да се обърне и да хукне презглава, накъдето му видят очите. Никога не бе виждал този човек, но описанието му съвпадаше с това на Пъг от Острова на чародея и на Укротителя на демони Амиранта: мъжът върху камъните беше Беласко, един от най-опасните хора на този свят и със сигурност един от най-безумните.

С едно махване на ръката изправилият се на купчината камъни магьосник сътвори мираж, блестящо изображение, което увисна над него и накара тълпата да ахне от страхопочитание.

Това беше Дахун и от наученото през последните шест месеца Джим знаеше, че неговите верни слуги са почти готови с конструирането на портала, през който да се появи тук.

Дахун бе висок двайсет стъпки и с приблизително човешки очертания, но освен това имаше дълга опашка като на гущер, която почваше от средата на гърба му. Гърдите му бяха огромни, коремът му набразден от яки мускули, които помръдваха под червеникавата кожа, простираща се от черните му крака до аленеещите гърди. Лицето му бе човешко, с издадена долна челюст и огромни уши — приличаха на ушите на прилеп. Очите му изпъкваха от черните очници. Дълги пипаловидни коси се поклащаха от хуманоидния череп, увиснали до раменете. Над веждите му имаше златен обръч с инкрустиран черен камък, който пулсираше с пурпурна светлина. Пръстите на лявата му ръка завършваха с дълги криви черни нокти и се свиваха и разпускаха трескаво, сякаш нямаха търпение да се вкопчат в нечий гръклян. В дясната държеше пламтящ меч. На пояса му бе пристегната кожена пола, широки ремъци се кръстосваха през гърдите му, с тежка златна емблема в центъра.