Читать «Пред вратите на мрака» онлайн - страница 148

— Налага се — отвърна Пъг, върна се на въпроса на Джим и добави: — Не зная на какво точно бяхме свидетели. — Погледна Гуламендис и Амиранта. — Вие имате ли някакви предположения?

— Имаме — отвърна Гуламендис. — Всичко това бе толкова странно в светлината на досегашните ни познания за поведението на демоните, че трябва да престанем да се уповаваме на предишните си възгледи и въз основа на видяното да създадем нова теория.

— Знаем, че в Петия кръг от векове се води война — добави Амиранта, — но изглежда, за първи път тя се прехвърли и в нашия свят. Това не означава, че няма да се повтори.

— Аз също се съмнявам, че се срещаме за последен път с демоните — рече Гуламендис, — но може би срещите ни няма да са като злощастията на световете на таределите. Може за момента да не ви се вярва, но това, на което бяхме свидетели в Кеш, едва ли може да се сравнява с преживелиците на моите сънародници.

— Въпросът обаче е защо Дахун се опитваше да се промъкне в нашия свят с толкова малки сили? — попита Джим. — Или, по-скоро, защо му е трябвало да се занимава с магия, убийства и кланета в такива мащаби? Защо просто не е обсебил Беласко в момент, когато никой не би могъл да го заподозре, или не се появи тук като останалите демони, за да разкъсва всичко, което се изправи пред очите му?

— Това е сърцевината на загадката — потвърди Гуламендис.

— Имам една теория — обади се Амиранта.

— Да я чуем — предложи Джим и се облегна в креслото. Брадата му бе набола и Сандрина не се съмняваше, че когато се появи отново на крондорските улици, ще е придобил онзи престъпен изглед, така необходим за прикритието му. Някой ден може би щеше да му прости за ролята, която бе изиграл в един мъчителен период от живота й, но никога нямаше да забрави какво бе направил.

— Дахун е бягал — рече Амиранта. — Дошъл е тук, за да се скрие.

Пъг и Магнус се спогледаха, а Гуламендис каза:

— Това би могло да обясни много неща.

— От какво да се скрие? — попита Брандос. — Срещал съм доста демони в живота си и зная поне, че не са от плашливите.

— Виж, това не знам — призна Амиранта.

— Може би от другите крале? — подхвърли Ларомендис.

— Може би — каза Пъг. — Но се съмнявам.

Всички се обърнаха към него.

— Нещо друго се спотайва зад всичко това, някаква по-дълбока причина за нещастията, спохождащи нашия свят още отпреди да сме се появили на него. — Пъг въздъхна тежко. — Рано или късно ще се прояви, ала докато това стане, можем само да се гордеем с тази победа и да се питаме колко дълго ще се наслаждаваме на извоювания мир, преди да се наложи да се готвим за следващото нападение.

— Сигурен ли си, че ще има следващо нападение? — попита Сандрина.

— Колкото съм сигурен във всичко останало — отвърна Пъг.

Възцари се мълчание.