Читать «Връхлита страховит легион» онлайн - страница 196

— Направи нещо! — извика тя отчаяно на Амиранта.

Амиранта я чу, но беше съсредоточен върху по-голямата заплаха. Би могъл с лекота да овладее пет-шест демона, но си даваше сметка, че не може да разчита, че някой от тях ще изпълни заповедите му. Вместо това използваше заклинания, които или биха ги унищожили на място, или поне щяха да ги прокудят обратно в демонското царство. Но тези заклинания отнемаха време. Всяка жертва трябваше да остане пред погледа му поне минута, докато я омагьоса, а нерядко вниманието му се раздвояваше и се налагаше да започне отначало.

Отец-епископ Крийган, изглежда, прибягваше до други средства — по-ефективни, но пък и по-бавни. Той избираше някой отделен демон, пропяваше кратко заклинание и след минута яркобяла светлина обгръщаше чудовището и го заставяше да застине неподвижно. После, след още няколко минути, демонът просто изчезваше. За нещастие, поне от гледна точка на Амиранта, този метод позволяваше на Крийган да се справя само с по едно чудовище.

Вятърът смени посоката си и обърна задушливия дим към тях.

— Насам! — извика Миранда, закашля се и се опита да ги поведе встрани от пламъците.

Сандрина приклекна, когато поредният демон се опита да забие нокти в нея, и усети как дращят по шлема й. Надигна се, блъсна го с шлема отдолу в брадичката и същевременно вдигна щита, за да парира атаката на втори демон отляво, замахна с боздугана под щита. Топката улучи втория демон в хълбока и чудовището се преви и падна върху първия демон, който още бе зашеметен от удара й.

Сандрина побърза да отстъпи с другите.

Докато се отдръпваха, пред очите им постепенно се разкри ужасяваща картина. От стоте ученици и преподаватели на Острова на чародея повечето лежаха мъртви. Мнозина бяха ранени или осакатени, имаше и разкъсани от демоните. Имаше и десетки трупове на демони — доказателство за проявената от младите магьосници храброст.

От мястото, където се намираха, виждаха сновящи между огньовете и димната завеса тъмни фигури.

А сетне го съгледаха.

В средата на този огнен ад, там, където огнените езици достигаха най-високата си точка, се издигаше огромно страшилище. Беше високо почти двайсет стъпки, с бича глава и огромни рога, дълги поне осем стъпки. Очите му бяха червени огньове, а от ноздрите му бликаше пара или може би дим. Сякаш предизвикващо небесата, чудовището отметна глава и нададе рев, който бе болезнен за слушане.

— Амиранта! — извика Миранда. — Какво е това?

— Доколкото мога да преценя — отвърна чародеят през пристъпи на кашлица от задушливия дим, — това е демонски капитан, вероятно същият онзи Дахун, който се опитваха да призоват Черните кепета. Ще призная, че започвам да губя вярата си в това, че разбирам нещичко от демони — добави той и от тона му си личеше, че е потресен от случващото се.

— Това, на което бяхме свидетели при Върховете — намеси се отец-епископ Крийган, — е било само за отвличане на вниманието. Да ни примамят надалеч, за да могат да нападнат и разрушат Конклава.