Читать «Връхлита страховит легион» онлайн - страница 195

Миранда се ококори от почуда, че демонът се отърси тъй леко от удара й. А после умът й сякаш се парализира и тя не можеше да си спомни нищо.

Амиранта произнесе едно заклинание, отпрати го срещу препускащия към тях демон и той се препъна, после замря неподвижно и се разтрепери, сякаш е уловен от невидима чудовищна ръка, която сега го стиска и разклаща.

— Някой от вас да довърши тази гад — каза Амиранта на Сандрина и отец-епископ Крийган.

И двамата използваха най-силните си магии за унищожение, специално пригодени за демони, и чудовището нададе предсмъртен вик, падна на колене и лумна в оранжеви пламъци.

— Благодаря — задъхано каза Миранда. — Вече си мислех…

— Демоните не са като простосмъртните същества — обясни Сандрина. — Понякога грубата сила е по-ефикасна…

— Но друг път не е! — извика Брандос. — Внимавайте!

Една летяща твар, сякаш сътворена само от криле и нокти, профуча над тях с очевидното намерение да откъсне нечия глава. Крийган промълви нещо и замахна с ръка. В небето над него се появи черно петно, като блестящо одеяло от коприна, което обгърна демона и го задуши в обятията си. Докато падаше към земята, мятащото се тяло се смаляваше все повече и повече и накрая изчезна напълно.

— Там! — Сандрина посочи група демони, наобиколили неколцина от островните магьосници. Заклинателите използваха различни магии и вълшебства, за да удържат чудовищата, и засега, изглежда, се справяха.

— Трябва да им помогнем! — извика Миранда и хукна надолу по склона.

— О, богове! — въздъхна Брандос и я последва.

Миранда спря недалеч от групата и подхвана заклинание, но Брандос се хвърли и успя да я събори на земята, понеже демоните изстреляха черен облак, пронизван от пулсираща пурпурна светлина.

— Когато се съберат на група, както сега — обясни задъхано старият боец, — значи се готвят да пуснат нещо такова. — Изправи се и й помогна да се надигне тъкмо когато един демон се хвърли към тях.

Амиранта, Сандрина и Крийган му се изпречиха на пътя. Сандрина вдигна щита си и удари демона в лицето със сила, която би трябвало да му строши черепа.

Миранда остави на Крийган да я дръпне настрани, а Джоми зае позиция до Брандос и попита:

— Какво да правя?

— Не позволявай на тези негодници да доближават магьосниците, за да могат те да си вършат работата — отвърна той и посече с меча си един демон, който се бе приближил твърде много.

— А Сандрина? — попита Джоми, докато на свой ред отби атаката на друг демон.

— Не бери грижа за нея — каза Брандос и препречи пътя на втурналия се към Амиранта демон, който сякаш знаеше откъде идва истинската заплаха. — Тя може да се погрижи за себе си и сама.

Сандрина бе експерт по избягване на ноктите и зъбите на чудовищата. Тези тук не бяха по-различни от всички, с които се бе срещала досега, повечко сила и ентусиазъм за сметка на интелигентността, макар че притежаваха известна хитрост, демонстрирана с клопката, която бяха заложили на младите магьосници.

Миранда се опита да смъкне димящата черна тъкан от един млад магьосник и промълви заклинание, целящо да неутрализира магията в него, но платът се съпротивляваше на усилията й. Сърцето й се сви, когато младият магьосник, многообещаващ ученик на име Патрик от Ябон, издъхна.