Читать «Когато кучетата плачат» онлайн - страница 6
Маркъс Зюсак
2
Големият ми брат Стивън Улф е онова, което бихте нарекли „кораво копеле“. Той е успял. Той е умен. Той е изпълнен с решимост.
При Стив работата е там, че нищо не може да го спре. И не само при него. То е около него, вътре в него. Можеш да го почувстваш, да го подушиш. Гласът му е твърд и премерен и всичко у него казва: „Няма да застанеш на пътя ми“. Когато говори с хората, е дружелюбен, но в мига, в който някой се пробва да го хързулне, дружелюбието му е дотам. Опита ли някой да го мачка, можеш да си заложиш къщата, че ще му го върне тъпкано. Стив никога не забравя.
Докато аз…
Аз съм нещо съвсем друго.
Като че ли съм прекалено колеблив.
Такъв съм си.
Беше време, когато копнеех да бъда част от банда приятели. Исках да има момчета, за които да съм готов да се бия до кръв. Но това така и не се случи. Когато бях по-малък, имах приятел на име Грег, много свястно момче. Вършехме какво ли не заедно. Но после се разделихме. Предполагам, че това се случва постоянно. Не е кой знае какво събитие. Всъщност съм част от вълчата глутница, глутницата на семейство Улф, и това ми стига. Знам без капка съмнение, че бих се бил до кръв за всеки един от семейството си.
Където и да е.
Когато и да е.
Най-добрият ми приятел е Руб.
Стив има много приятели, но не би се бил до кръв за тях, защото не им се доверява до такава степен, че да е готов на всичко за тях. В този смисъл той е не по-малко самотен от мен.
Той е сам.
Аз съм сам.
Просто около него има много хора, това е всичко. (Хора означава приятели, разбира се.)
Защо ви разправям всичко това. Понякога, когато изляза да поскитам през нощта, отивам до апартамента на Стив, на около километър от дома. Това обикновено става, когато не издържам да стоя пред къщата на онова момиче, защото болката е прекалено силна.
Стив държи хубав апартамент на втория етаж и има момиче, което живее с него. Приятелката му често отсъства, защото работи в някаква фирма и я пращат в командировки и други от този род. Винаги съм я харесвал, може би защото ме търпи, когато им се изтърся ненадейно. Казва се Сал и има хубави крака. Това е факт, от който не мога да избягам.
— Здрасти, Кам.
— Здрасти, Стив.
Това си казваме всеки път, когато се появя и той си е вкъщи.
Не беше по-различно и онази вечер след случката с бирените кубчета. Звъннах отдолу и той ме покани. Казахме си същото като всеки път.
Интересно, че с времето бяхме започнали да си говорим малко по-човешки. Първия път, когато отидох, седяхме и пиехме кафе и нищо не си казахме. Бяхме потопили поглед в чашите с кафето и задавили гласовете си. Не ме напускаше мисълта, че Стив е донякъде сърдит на семейство Улф, защото той беше единственият победител, или поне в очите на околните. Нищо чудно да се срамуваше от нас. Нямаше как да разбера.
