Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 80

Стражите най-сетне излязоха и Ришельо разтърси глава, за да се овладее. Разговорите замлъкнаха. Всички присъстващи обърнаха глава към вратата.

– Дами и господа, днес Негово Величество не желае да приеме никого.

Събраните придворни си зашепнаха нервно. Дофинът, следван от възпитателя си мосю Дьо Бойе, решително излезе напред и понечи да мине покрай стражата, но гвардеецът му препречи пътя.

– Как се осмелявате да ми откажете достъп до покоите на баща ми? – извика Луи Станислас, надменно вирнал глава.

Стражите останаха невъзмутими.

– Простете, Ваше Височество, но кралят изрично подчерта, че днес не желае да вижда никого. Негово Величество е неразположен и иска абсолютно спокойствие!

*

Останал без дъх, Луи се взираше в лицето на Жан. Устните ѝ бяха полуотворени, а очите, с разширени от възбуда зеници, сияеха с тъмен блясък под светлината на свещите. Двамата лежаха на пода, върху копринен чаршаф, смъкнат от леглото.

Жан трепереше от наслада, стенеше и се извиваше под тялото на Луи. Посегна назад, за да намери опора, и преобърна едно столче. Заля я вълна от блаженство, толкова силна, че повлече всичко със себе си и светът се разтвори в нищото.

По-късно тя се надигна и се облегна на рамката на леглото. Луи положи глава върху корема ѝ и затвори очи.

Бурята на собствената ѝ страст плашеше Жан. Имаше чувството, че е дошъл потоп и е разрушил всички диги около сърцето ѝ. Удоволствието, което споделяше с краля, се засилваше непрекъснато и добиваше застрашителни размери. Вече цяла седмица тя живееше тайно във "Версай" и прекарваше нощите с Луи. Кралят идваше при нея и през деня – винаги когато успяваше да отдели час от строго разпределеното си време.

Два пъти следобед, докато кралят работеше с министрите си, Жан ходи в "Етиол", за да види как е дъщеря ѝ. За щастие Александрин беше в сигурните ръце на бавачката. Майка ѝ и Льо Норман дьо Турнем, които гостуваха в имението, също се грижеха за нея.

До вчера всичко вървеше добре. Никой освен семейството ѝ не знаеше къде е тя и какво прави. Снощи обаче пристигна куриер от пастрока ѝ с ужасната вест, че Шарл се е завърнал от Прованс по-рано от предвиденото. Льо Норман дьо Турнем ѝ съобщаваше, че му е съобщил цялата истина и мъжът ѝ е реагирал с буен изблик на ревност. За момент даже загубил съзнание. Едва успели да го успокоят.

Отначало Жан се опасяваше да не би Шарл да изгуби здравия си разум и да дойде във "Версай", за да си я прибере, но бързо отхвърли тази мисъл. Съпругът ѝ не би посмял да извърши подобна лудост. А и Льо Норман дьо Турнем ѝ писа, че възнамерявал да се премести в парижкото им жилище.

Жан помилва тъмната гъста коса на Луи и въздъхна. Не изпитваше угризения на съвестта, че мами съпруга си. Изобщо не се чувстваше виновна. Онова, което преживяваше с краля, беше толкова силно, толкова изключително, че заличаваше всички досегашни сърдечни вълнения. Вече нищо не беше важно, нищо друго нямаше значение за нея. Тя живееше в опиянение и се боеше единствено тази връзка внезапно да не приключи.