Читать «Разединени равнини» онлайн - страница 353

Когато се обърна към Тото обаче, беше самото въплъщение на спокойствието.

— Далеч сме от ефективния обсег — каза той, — но видя ли?

— Какво да видя, майсторе?

— Стрелите ни стигнаха до предната линия на мравките — обяви Дрефос, доволен, сякаш току-що са му връчили подарък. — Дори оттук явно сме в обхват. Сарнианците спряха, виждаш ли? Изобретението ти е забележително, Тото!

А после отново стана делови, плъзна поглед по войниците и повиши глас:

— При моя заповед искам да се изнесете десет метра напред, за да скъсим още малко обсега. Готови! — Очите му се присвиха. — Сега!

Тото се затича, за да настигне стрелците, а Дрефос полетя като тях. Летеше зле, много тромаво, все едно е ранен, но не се поколеба да размаха криле, само и само да не изостане от тайното си оръжие. От тайното оръжие на Тото. Докато двамата настигнат бързокрилите стрелци, те вече се бяха строили в две редици, първата — на колене, втората — прави. Този вид строй се използваше повсеместно в Равнините от арбалетчиците.

— Готови! — извика отново Дрефос. Имаше си офицери за тази цел, разбира се, но те стояха и мълчаха, докато той си дереше гърлото да раздава заповеди. Тресеше се от вълнение, а непропорционалните му черти се бяха разтегнали в лудешка гримаса. — Заредете лъковете!

Доста нестройно осородните стрелци се заеха да натискат лостчетата на щраколъковете си, докато въздухът в батериите им се нагнети. Тото си представи механизма им на действие, заложен още в чертежите, които беше направил като чирак в Колегиум.

— Останалото са подробности — беше му обяснил Дрефос след първия тест. — Твоята батерия е истинска революция! Бихме могли да вградим възпламенител с огнепрах вместо твоята джаджа, и да използваме дългата нарязана цев, но огнепрахът е тромаво нещо. Възпламеняването води до откат на оръжието и отнема много от точността дори при малък обхват, освен това е опасен и скъп. Твоят въздушен заряд не предизвиква трептене, не носи риск за стрелеца и е напълно безплатен. Истинска революция, Тото! Войната прави още една крачка напред!

Имаше нещо неприлично в изражението на Дрефос сега. Възбудата му беше почти сексуална.

— Огън! — изкрещя той.

Първата редица на мравкородната армия буквално изчезна, мъже и жени отхвръкнаха назад, покосени от изненада и болка. В щитовете зееха кръгли дупки, ризниците дрънчаха разкъсани, а по целия фронт войници умираха без предупреждение под стакатовия ритъм на щраколъковете.

Тактиците на мравкородните явно бяха взели решение за секунди, защото армията им се втурна внезапно напред, при пълна скорост въпреки разстоянието, от бавен ход преминаха в спринт без предупреждение и в съвършен ред. За миг изпревариха богомолкородните си съюзници, а ранените си другари заобикаляха грижливо, но без да забавят и за миг скоростта си. За всяка друга армия придвижването на бегом при такова разстояние и с пълно бойно снаряжение би било лудост, но мравкоидите бяха най-силните войници на света, мъже и жени, които носеха ризниците си с години като втора кожа. За войници като тях това бе постижимо и те го постигнаха.