Читать «Разединени равнини» онлайн - страница 350

Обзе я усещането, че залозите се обръщат, макар че не би могла да посочи конкретна причина за лошите си предчувствия. Нищо не разбираше от тактика и стратегия, но нещо в нея шепнеше предупредително.

Релсово автовозило бе спряло в края на прекъснатия железен път и бълваше облаци пара. Осородни войници се изливаха от него като пълноводна река и бързаха да се включат в бойните редици на имперската армия. Подкрепления от Хелерон, съобрази Че, но имаше и нещо друго, нещо, което я притесняваше дълбоко, макар да не разбираше какво и защо.

Наоколо й беше пълно с мравкородни. Кажеше ли на един, все едно споделяше с цялата им армия. Ала какво да им каже? За какво по-точно да ги предупреди?

„И все пак.“

— Трябва да внимавате — извика тя на един полеви хирург наблизо. — Хората ви в предните линии трябва да са нащрек.

Мравкородният миеше кръвта от ръцете си. Погледна я все едно е луда. Транспортни автовозила обикаляха бойното поле и събираха ранените. Най-тежките случаи щяха да получат помощ тук, останалите щяха да бъдат транспортирани в Сарн. Полевите хирурзи бяха претрупани с работа.

— Царицата се консултира с тактиците си — каза внезапно хирургът и тя осъзна, че все пак е била чута. Очите на мъжа се разфокусираха за миг, после той добави: — Ще продължим напред. Трябва да ги притискаме, докато не остане накъде да бягат, и после да ги избием до крак. Трябва да унищожим обсадните им машини, за да защитим стените си. — Мъжът кимна. — Битката ще е трудна и дълга. — Последните думи си бяха негови, осъзна Че, но останалото идваше директно от царицата.

Докато траеше първият сблъсък, осоидите бяха успели да придвижат напред нови обсадни машини, още една група оловомети и немалко от преносимите катапулти, които можеха да се транспортират готови вместо да се сглобяват на място. Задачата на сарнианските автовозила щеше да се усложни. Всъщност, имперската артилерия вече стреляше, осъзна Че, макар повечето снаряди да не достигаха целта си. Сарнианската армия продължаваше настъплението си с все същото спокойно темпо, а рехавите крила от богомолкородни и молецоиди напираха нетърпеливо напред.

Следващата партида ранени беше пристигнала и Че заряза наблюдението, за да се включи в оказването на първа помощ. Не умееше много — само превръзки и по-простички шевове, — а и грижата за ранените мравкородни я изнервяше допълнително. Те не крещяха и не псуваха, защото черпеха сили от другарите си, от всепроникващата солидарност на общението в мисловната мрежа. Ако даваха израз на болката си, щеше да й е някак по-лесно. Около нея мравкородните хирурзи работеха бързо и мълчаливо, свързани помежду си и с пациентите. От това Че се чувстваше още по-несръчна и тромава, макар на нея да даваха най-леко ранените.

Имаше един миг — миг, за който по-късно Че щеше да си спомня ясно, — когато всички войници наоколо й застинаха едновременно за част от секундата, и тя разбра, че на бойното поле се е случило нещо ново. Довърши превръзката на ранения, за когото се грижеше, и отново взе далекогледа.