Читать «Разединени равнини» онлайн - страница 349

Сърцето му се сви от лошо предчувствие. Знаеше какво ще му каже мъжът още преди да го е изрекъл.

— Войнемайсторе! Пристанището! Влизат в пристанището!

Стенуолд се обърна, разкъсван от двоумение, и видя как фронтовата линия се гъне напред и назад в тези последни конвулсии на колегиумската отбрана. Ала той носеше отговорност за пристанището и трябваше да иде там.

Надяваше се, че устремът на Балкус ще се окаже достатъчен тук. Едрият мравкороден още беше жив, оплискан целия с кръв и яхнал вълната на дива ярост.

— Заведи ме там! — нареди той и войникът хукна обратно, а Стенуолд остана да се влачи след него, подкрепян от Ариана.

Гледката, с която го посрещна пристанището, беше по-страшна от най-големите му страхове, по-страшна и от най-песимистичните му прогнози. Два влекача изтегляха потопения брониран съд, който запушваше доскоро входа на пристанището, а морето отвъд беше пълно с кораби.

38.

Осородните можеха да се изтеглят много по-бързо, отколкото враговете им можеха да ги последват, и точно това направиха — избягаха назад към лагера си, към релсовите автовозила и струпаната артилерия. Ала пазителите и много от тежкобронираните щитоносци не можеха просто да отлетят. Останали без избор и обзети от свирепо отчаяние, което враговете им щяха дълго да помнят, те продължиха да отстояват позициите си, задържаха напредъка на мравкородната войска и така дадоха време на другарите си да избягат. Обградени отвсякъде от неумолимите сарниански войници, те се биеха в стегнато каре и с горчива решителност, докато и последният не падна мъртъв.

Мравкоидите се престроиха, попълниха редиците си, стегнаха обточените с щитоносци карета, а частите, понесли най-тежки загуби, се разформироваха и оцелелите се вляха в други отделения. Войниците от ариергарда се заеха да изнесат ранените. Две автовозила бяха пострадали непоправимо преди вражеските оловомети да замлъкнат, а трето бе претърпяло повреда и сега занаятчиите сваляха трескаво бронята му, за да стигнат до двигателя. Сарнианците възстановиха бойния си ред спокойно, грижливо и без излишен шум. Не се втурнаха да преследват врага, напротив — оставиха осоидите да се изтеглят и паническото бягство да изтощи енергията им. Но щяха да ги последват със собственото си неумолимо темпо.

Бойците от Древната съобщност бяха друга работа. Те не спряха, когато сарнианците забавиха ход, за да стегнат редиците си. Вместо това продължиха да гонят безмилостно осородните, преследваха ги във въздуха, сипеха стрели по тях, сякаш смятаха да поддържат гонитбата по целия път до Хелерон. Че се опитваше да следи с далекогледа си чевръстите фигурки в сиво и зелено, но после изведнъж ги изгуби от поглед и всичко в полезрението й придоби жълто-черна окраска. Тя свали далекогледа и се опита да разбере какво става.

Богомолкородните и техните съюзници се изтегляха назад към сарнианската войска. Зад тях осоидите се прегрупираха за нов отпор, оформяха нова стена от щитове, леките въздушни отряди се събираха в бойна готовност. А още по-назад…