Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 9

Но това нямаше значение.

Куршумите го пронизаха, вероятно без дори да се забавят особено, преди да излязат. От всяка изходна рана вместо кръв излитаха черни влакна, които падаха на снега. Беше все едно да стреляш по вода. Раните се затваряха кажи-речи по-бързо, отколкото се появяваха; единственият признак, че съществото изобщо е било улучено, бе дирята от черни влакна, която оставяше след себе си.

А после то застигна още един пехотинец на ООН. Вместо да го разкъса, както бе направило с първия, се завъртя и метна напълно бронирания землянин — който тежеше сигурно петстотин кила — към Боби. Дисплеят ѝ проследи полета на войника и услужливо я информира, че той лети право към нея. По много плоска траектория. Което означаваше бързо.

Тя се хвърли встрани с цялата бързина, на която бе способен тромавият ѝ скафандър. Пехотинецът на ООН помете стоящия до нея Хилман и двамата се затъркаляха по леда със смъртоносна скорост.

Докато успее да се обърне пак към чудовището, то беше убило още двама земляни.

Целият марсиански строй откри огън срещу него, включително и голямото оръдие на „Йоджимбо“. Двамата останали войници на ООН се разделиха и хукнаха под ъгъл, опитвайки се да отворят пространство за стрелба на марсианските си колеги. Създанието бе улучено стотици, хиляди пъти. Но се закърпваше, без да спира да тича с пълна сила, като се забави малко само когато един от снарядите на „Йоджимбо“ избухна близо до него.

Отново на крака, Боби се включи в масирания обстрел, но това не помогна с нищо. Създанието се вряза в марсианския строй и уби двама пехотинци толкова бързо, че очите не успяваха да го проследят. „Йоджимбо“ се плъзна на една страна, далеч по-пъргаво, отколкото се полага на машина с неговите размери. Боби си помисли, че сигурно Саид го управлява. Той се фукаше, че можел да накара големия механобот да танцува танго, ако поиска. Това също нямаше значение. Още преди Саид да извърти оръдието за изстрел от упор, създанието се покатери по машината, сграбчи пилотския люк и го изтръгна от пантите. Саид беше измъкнат от кабината и запратен на шейсет метра право нагоре.

Останалите пехотинци вече отстъпваха с непрекъсната стрелба. Без радио нямаше начин да организират отстъплението си. Боби откри, че тича към купола заедно с останалите. Онази малка и далечна част от ума ѝ, която не се паникьосваше, знаеше, че стъклото и металът на купола няма да ги защитят от твар, която може да разкъса на две брониран мъж или да направи на парчета деветтонен механобот. Тази част от ума ѝ разбираше колко безполезно е да се опитва да потисне ужаса си.