Читать «Вратата на Абадон» онлайн - страница 7

Страхът отравяше всичко, дори когато бе почти поносим.

Беше като да живееш в постоянен кошмар.

* * *

— Банката винаги печели — извика Холдън.

Той и екипажът му — Алекс, Еймъс, Наоми — седяха на запазена маса във ВИП салона на най-скъпия церерски хотел. Дори тук камбанките, свируканията и електронните гласове на игралните автомати бяха достатъчно силни, за да заглушават разговорите. Малкото честоти, в които не притежаваха надмощие, бяха изпълнени с тънкото потракване на флиперите и ниското бумтене на групата, свиреща на една от трите сцени на казиното. Всичко това се превръщаше в обща вълна от звуци, каращи червата на Холдън да вибрират, а ушите му да звънят.

— Какво? — извика му Еймъс.

— Накрая винаги печели банката!

Еймъс сведе очи към огромната купчина чипове пред него. Двамата с Алекс ги брояха и разделяха, готвеха се за следващия набег срещу машините за залагане. На пръв поглед изглеждаше, че са спечелили някъде към петдесет хиляди церерски нови йени само за последния час. Доста солидна сума. Ако можеха да се откажат сега, щяха да са на печалба. Но разбира се, те нямаха никакво намерение да спират.

— Добре — рече Еймъс. — Какво?

Холдън се усмихна и повдигна рамене.

— Нищо.

Щом екипажът му си е наумил да изгуби петдесет хиляди на машините, за да изпусне парата, кой е той да им се меси? Истината беше, че това дори нямаше да направи дупка в хонорара от последния им договор, при това той бе само един от трите, изпълнени през последните четири месеца. Годината се очертаваше като много плодотворна.

През изминалите три години Холдън бе допускал немалко грешки. Ала решението да напусне службата в СВП и да премине на свободна практика не бе една от тях. През месеците, откакто бе започнал да си създава име на капитан на необвързан с никакви сили кораб, изпълняващ куриерски и ескортиращи дейности, „Росинант“ бе получил няколко поръчки и всичките се оказаха рентабилни. Вложиха немалко средства, за да преустроят кораба от носа до кърмата. Последните няколко години бяха поднесли сериозни изпитания и „Росинант“ се нуждаеше от известни грижи.

Когато приключиха с ремонтите и все още имаха пари в общата сметка, с които не знаеха какво да правят, Холдън предложи на екипажа да съставят списък с желания. Наоми поиска да премахнат преградата между техните две каюти и да ги обединят в едно голямо помещение. Сега вече разполагаха с достатъчно голямо легло и пак имаше място около него. Алекс изтъкна трудностите, които изпитваха при закупуването на торпеда от последно поколение, и поиска да монтират на кила електромагнитно оръдие. Това щеше да осигури повече мощ, отколкото имаха късобхватните оръдия, а мунициите бяха лесни за набавяне и складиране. При едно слизане на Калисто Еймъс похарчи трийсет хилядарки за допълнително форсиране на двигателите. Когато Холдън възрази, че „Роси“ притежава достатъчно ускорение, за да изтрепе екипажа си, и попита защо е необходимо да го форсират, Еймъс отвърна: „Защото така ме кефи“. Холдън кимна, засмя се и плати сметката.