Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 166

Дъщеря й не беше кученце. Елизабет потисна гнева си и се прицели в главата му.

— Искам онези документи — бе изумена от ледената обвивка, която се разпростря по тялото й. В душата й. — Веднага.

Очите на Грейндж се присвиха и се насочиха към Даш.

— Тя може да ти донесе милиони. Но не и без моята помощ. Аз разполагам със сперма на Порода…

Даш се изсмя.

— Това, което имаш ти е нищо в сравнение с това, което имам аз — изсъска той.

След това се обърна, дръпна ръкава на тениската си над рамото и разкри тъмния белег. Когато се обърна отново, Грейндж изглеждаше подходящо впечатлен.

— Изумително — въздъхна той. — Мартен се кълнеше, че Вълците са били избити. Предполагам, е сгрешил.

— Предполагам — Даш звучеше равнодушно, но Елизабет долови нотка на болка, промъкнала се в думите му. — Дай ни документите, които имаш, Грейндж.

Тънките устни на другия мъж се извиха, когато Даника се отдръпна внимателно от него, доволна да остави Даш да се справи с врага.

Грейндж въздъхна.

— Аз не мисля така — изсъска той, докато погледът му се местеше между Елизабет и Даш. — Тя бременна ли е вече?

Младата жена се усмихна.

— Позволи ми да го убия, Даш — прошепна тя. — Можем да намерим документите по-късно.

Очите на Грейндж проблеснаха от безпокойство.

— Не още, бейби — въздъхна Породата. — Казах ти, ако ни сътрудничи, може да живее. Имаме нужда от документите повече, отколкото от смъртта му.

Елизабет сви рамене. Погледът, който хвърли на другия мъж го предупреди обаче, че ще се наслади на възможността да го убие.

Грейндж прочисти гърлото си.

— Добре. Това е добър план, ако можех да ги извадя — той сви рамене небрежно и кимна към сейфа, който Даника бе открила, докато проверяваше зад портретите и снимките, окачени на стената. — Документите са в сейфа.

— Комбинацията — Даш отиде до металната врата. — И не се ебавай с мен, Грейндж. Елизабет ще отнесе главата от раменете ти с този пистолет. Това бе всичко, което можех да сторя, за да я убедя да го направим по моя начин.

Младата жена опипа спусъка на оръжието, докато предизвикваше копелето с очи да й даде причина, каквато и да е причина, да го дръпне. Вместо това, той им каза комбинацията.

Елизабет не откъсваше погледа си от Грейндж, наблюдавайки го внимателно, докато слушаше как Мерк говори с хората отвън, а Даш набира числата на цифровата комбинация. Очакваше да прозвучи аларма. Молеше се Грейндж да й даде причина да го убие.

— Взех го — гласът на Даш я накара да направи гримаса.

— Той те е обуздал. Интересно — ухили се Грейндж. — Кажи ми, Елизабет, какво е усещането да те чука животно?

Елизабет изсумтя.

— Нямам представа. Да се обадя ли на любовницата ти, за да я питам?

Изражението му се стегна, когато в очите му проблесна гняв.

— Елизабет, този спусък не е нещо, с което да си играеш. Дяволски чувствителен е — предупреди я Даш, като се премести предпазливо зад нея. — Мерк, наблюдавай нашето приятелче, докато прегледаме документите. Искам да се уверя, че всичко, което ни трябва, е тук.