Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 164

Няколко дълги минути по-късно, Даш усети пенисът му да се отпуска, почувства как мъчителната горещина и стегнатата прегръдка около плътта му се разхлабва и се оттегли уморено. Беше повече от наясно, че последният, бурен оргазъм, който връхлетя Елизабет, я бе оставил в безсъзнание. По дяволите. Никога през живота си не бе чукал жена до припадък. И не искаше половинката му да е първата.

Породата се свлече уморено от леглото и пое към банята. Почисти се, след това взе една влажна кърпа и се върна в спалнята. Внимателно изми Елизабет, изтривайки спермата и овлажняващата течност, която блестеше по задните й части и бедрата, преди да разтвори нежните полукълба и да почисти цепнатината.

От зачервения тесен вход още личаха следи от спермата му. Даш затвори очи, припомняйки си краткия поглед, който си бе позволил към плътта й, разтегната около него, обгръщаща пениса му като стегната кожена ръкавица, която го подлудяваше от желание да я изпълни с плодовитата си течност. Бе имал намерение да се отдръпне. Изобщо не бе искал да позволява на издутия израстък да го заключи в деликатния проход.

Но кулминацията й го разтърси. Когато Елизабет се стегна около него, задържайки го във вътрешността си, докато достига върха, мозъкът му бе експлодирал. Преди да успее да се отдръпне, пенисът му се бе заключил в нея, изливайки освобождението му в горещите дълбини на ануса й.

Сега младият мъж бе напълно изчерпан. Емоционалните и физическите желания бяха сложили своя отпечатък върху тялото му и той не можеше да дочака да легне до нея и да заспи. Върна се в банята, хвърли кърпата в коша и отново тръгна към леглото. Придърпа Елизабет в прегръдките си и се усмихна кисело на недоволния звук, който тя издаде в съня си, но се сгуши в гърдите му, въздъхна леко и продължи да спи.

— Обичам те, бейби — въздъхна Даш и целуна главата й.

Обичаше я, но се закле, че ако някога направи нещо толкова глупаво отново, ще насини дупето й. От друга страна, още един страх, подобен на този, щеше да го докара до инфаркт. Грейндж не беше в автомобила, който Елизабет бе проверила. Беше в този, паркиран зад него. И се оглеждаше за Елизабет. Само няколко секунди го деляха от това да я залови. Ужасът, който изпълни Даш, когато разбра това, не приличаше на нищо, което бе познал до тогава.

Ръцете му се стегнаха около нея. Какво, по дяволите, щеше да прави, ако я изгуби?

Глава 32

— Не забравяйте плана — Даш хвърли строг поглед към Елизабет две вечери по-късно, когато отрядът бе готов да нахлуе в имението на Грейндж. — Влизаме безшумно. Грейндж ще бъде в кабинета. Елизабет, Мерк и аз ще се промъкнем вътре, вземаме документите, отстраняваме копелето и поемаме по пътя си. Просто и лесно. Без неприятности. Нека да не си ги създаваме сами.

Три от момичетата на Саймън бяха успели да привлекат вниманието на Грейндж по-рано същата вечер и сега бяха в къщата и го разсейваха, докато дойде времето да го заловят. Копелето обичаше да играе в кабинета си, поне така твърдеше младата му любовница. Беше се свързала с тях преди няколко минути, потвърждавайки, че той вече е там с жените.