Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 134

— По дяволите, вкусът ти е толкова хубав — изръмжа Даш, премествайки се на другата гърда. Повтори действията си там, ръмжейки от удоволствие, звукът завибрира по чувствителното връхче. Ноктите й се забиха в кожата му.

Елизабет искаше да затвори очи, да се отдаде на усещанията, на дивата чувственост, която Даш призова вътре в нея, но той държеше погледа й. Очите му бяха настойчиви, блестящи от страст и глад, клепачите му бяха полуспуснати, а устните — подути от желанието, породено от собствените му действия върху зърната й.

Всяко докосване, всяка ласка на езика му, всяко всмукване в горещата му уста предизвикваше светкавица от удоволствие, което бе прекалено опустошително, за да може Елизабет да го понесе безмълвно. Тя скимтеше от копнежа, надигащ се в собственото й тяло. Даш можеше да й причинява неща, които никой мъж никога не бе успявал. Изобщо не бе подготвена за подобна остра вълна от възбуда и нужда, знаейки, че когато дойде оргазмът й, ще я откъсне от реалността и ще я захвърли в свят на такъв екстаз, от който се страхуваше, че един ден няма да може да се върне.

— Възхитително — изпъшка Даш, когато устните му се надигнаха от зърното и започнаха да обсипват заоблените хълмчета с леки, нежни целувки.

Нито една частица плът не остана недокосната.

— Ще ме убиеш — главата й се отметна на облегалката на стола, когато мъжът улови бедрата й и я придърпа напред.

— Не, бейби. Ще те любя — каза напевно Даш, гласът му, кадифен и тъмен, изпрати вълнички на удоволствие по тялото й. — И представа си нямаш колко ще се наслаждавам, докато го правя.

Повдигна краката й, разтвори ги широко, придърпа дупето й до ръба на стола и се взря между бедрата й с гладна съсредоточеност. Ръката му се плъзна по вътрешната страна на бедрото й, секунди преди да обхване женствеността й, пръстът му се придвижи към тясната цепнатина и се потопи в хлъзгавите сокове. Тогава очите му се надигнаха към нея.

— Опитай — прошепна той. — Разбери защо ми е толкова трудно да държа устата си далеч от сочното ти котенце, без значение колко опасно е положението.

Елизабет ахна шокирано, когато Даш намаза гъстата влага по долната й устна, погледът му гореше от такава огнена страст, че дъхът й почти секна.

— Опитай — подкани я отново.

Езикът й се подаде. Мъжът направи гримаса от почти болезнено удоволствие, което само я насърчи още повече. Обичаше този израз по суровото му лице, интензивността на възбудата, почти болезненото желание.

Езикът й се плъзна бавно и спокойно по извивката, вкусвайки гъстата влага. Беше доволна да осъзнае, че има чист, земен вкус.

— По дяволите. Елизабет — това силно, първично ръмжене излезе миг преди Даш да притисне пръста си между устните й, позволявайки й да изсмуче остатъка от собствените й сокове. Не беше неприятно, беше възбуждащо да вкуси себе си, да види как очите на мъжа потъмняват, да зърне гладния блясък на почти лудо отчаяние, докато той я гледа.