Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 73

Мъжки вик на удоволствие изпълни стаята. Кейн ускори темпото. Една ръка се отпусна към ханша й, когато бедрата му започнаха да се извиват и тласкат, движейки пениса му дълбоко и силно вътре в нея. Шера усети вкуса на кръв. Езикът й, грапав и изпълнен с уникалния хормон на разгонването, започна да ближе раничката, устата й смучеше плътта му, докато вкусът на Кейн не стана единствената нишка, свързваща я с миналото й. Оргазмът й избухна, докато вагината се стягаше около движещия се пенис. Шера откъсна устни от гърдите му и изкрещя освобождението си.

— Боже, да! Свърши заради мен, бейби — главата му се зарови в шията й, като се триеше във вътрешността й силно, удължавайки оргазма й, правейки го по-мощен, докато реалността, миналото и настоящето, се стопиха. Бяха само тя и Кейн. Заедно, преплетени, оргазмът и сливането се сблъскаха в огъня на освобождението им. И удовлетворението, за първи път от години, накара двете сърца да забият в един ритъм, свързани и освободени. Засега, за тях настъпи покой.

Сет Лоурънс беше виждал много неща през живота си. На тридесет и пет години, предполагаше, че трябва да е преживял почти всяко приключение, което човек с неговия темперамент би могъл да си представи. Беше се сблъсквал с тъмната страна на живота, но нищо не го бе подготвило за Даун Даниълс. Беше прочел досието й. Двадесет и седем годишна, Порода пума. Ужасите, записани от лабораторните файлове, бяха невъобразими. Тя беше преживяла ад, за който никое дете не трябва дори да научава.

Златистокафявите й очи криеха в себе си миналото, бяха като две дълбоки, мрачни езера от подозрителност и глад. Не сексуален глад, а душевен, унищожителна жажда за живот. Сет беше готов да заложи значителното богатство, което притежаваше, за това, че Даун никога не бе преживяла любовна ласка или нежна приятелска прегръдка, без да си спомни за ужаса и кошмарите от миналото.

Сега тя стоеше в къщата за гости в имението, наблюдавайки го с тези загадъчни езера от емоция, а тялото й бе напрегнато, в отбранителна поза, докато слушаше последните му искания. Сет прикри усмивката си, като потърка с пръст устните си. Облегна лакът на подплатения подлакътник на дивана и сви коляно, отпускайки стъпало върху масичката за кафе от тиково дърво пред себе си.

— Не сте в позиция да поставяте условия г-н Лоурънс — на свой ред му напомни тя. Високите й скули и котешките черти на лицето й, бяха подчертани от строгата френска плитка, която изтегляше косата й назад. Меките златистокафяви кичури, не толкова тъмни колкото очите й, бяха като гъст, светъл карамел. — Имението не е един от вашите офиси — продължи Даун. — Моите хора не са под ваше командване.

Нейните хора? Веждите му се свиха намръщено. Не му хареса начинът, по който тя формулира думите си. Нейната охрана може би? Да, Сет можеше да приеме този израз.

— Освен това, трябва да ви напомня, че вие сте просто едни неканени и нежелани гости. Ако не беше Каси, щяхте да лежите в болница, а не върху този проклет диван и да ме гледате сякаш съм буболечка под микроскоп.