Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 53

Тя изскимтя.

— Моля те, Кейн.

— Съблечи си роклята — той се приближи към нея.

Шера не можеше да диша от вълнение. Той изглеждаше подивял, непоколебим. Очите му блестяха от страст и чувство. Проклетото чувство беше любов, тя знаеше, че е любов и мразеше себе си и всичко, което бе, заради онова, през което го караше да минава. И все пак, не можеше да спре. Ако спреше, щеше да се разкъса. Ако се поддадеше, болката, която задържаше вътре в себе си в продължение на толкова много години, щеше да се освободи и да унищожи и двама им.

— Не мога — тя трепереше, когато той се приближи и се изправи пред нея. Пенисът му блестеше от предеякулационната течност, капеща от върха.

Шера облиза жадно устни.

— Какво облекчава болката, Шера? — попита я. — Какво я прави по-поносима?

Младата жена поклати глава. Нищо не я облекчаваше, но тя не можеше да откъсне очи блестящата главичка с форма на гъба.

— Спермата на твоята половинка я облекчава — отговори той тихо. — Сексуалното освобождение и спермата ми, изливаща се в теб. Мога да ти дам това, Шера — Кейн пристъпи по-близо, когато устните й се разтвориха неволно.

— Не мога да те принудя — каза отново тихо. — Няма да те насилвам, но за бога, ще те възбудя толкова силно, че да не можеш да ходиш, ако не го направиш по своя воля. Няма да ти позволя да избягаш. Свали роклята, Шера. Позволи ми да ти дам всяка капка от това, от което имаш нужда.

Онова, за което мечтаеше тя, бе пенисът му — потънал дълбоко в жарката й вагина. Копнееше за яростни, мощни тласъци, които да я доведат до безпаметен оргазъм и жадната й утробата да се изпълни с гъстата, силна топлина на спермата му.

— Кейн… — Шера изскимтя отчаяно, бавно прокара език по устните си, овлажнявайки ги миг преди върхът на ерекцията му да ги докосне.

С измъчен вик, тя се наведе напред и обгърна главичката с уста, засмуквайки я навътре, вкусвайки солената сладост на влагата му по езика си, когато тя се смеси със силния вкус на хормона, освобождаващ се от жлезите в устата й.

О, Господи! Шера беше жадна за всяко близване, за всяко вкусване, за всеки накъсан стон, излизащ от устата му. Прокара езика си по твърдата плът, опита се да поеме всеки сантиметър от внушителния му член в гърлото си. Искаше повече. Искаше го целия. Ръцете й уловиха бедрата му, когато го засмука лакомо, изпълвайки устата си, но пак не успя да поеме цялата дължина.

— Шера, бейби — пръстите му стиснаха косата й. — О, да, котенце, погълни го. Поеми го целия, бейби.

Еротичните думи избухнаха в съзнанието й. Преди, през онази нощ в лабораторията, той се бе сдържал. Бе усетила как обуздава желанията и думите си. Но сега не го правеше. Вземаше я, показвайки й човека, който бе, и желанието, вибриращо в тялото му.

Шера пое широката главичка в устата си, езикът й галеше чувствителната долна част, докато тя се опитваше да отвори гърлото си за него. Той се движеше навън-навътре с дълги, контролирани тласъци. Дишането му беше дълбоко и тежко, звучеше неравномерно измежду мляскащите задъхани звуци на влагата, която се разливаше от устните й.