Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 119

— Док не е сигурен — тя прочисти гърлото си и погледна назад към стаята, пълна с мъже. — Кейн, ако започнат да обикалят около мен, ще ги застрелям.

— Не им обръщай внимание — той поклати глава и се изправи бавно на крака. — Сигурна ли си?

Не спираше да я докосва. Сега ръката й лежеше на рамото му, а неговата се спусна по лакътя й, милвайки меката кожа, удивлявайки се на чудото, което бе донесла Шера в живота му.

— Ами, Док каза, че е така — сви рамене младата жена с лека усмивка. — Какво мислиш ти?

Кейн погледна зад тях. Проклетите му братя се хилеха, но в това нямаше лошо, нека се смеят, той вече държеше целия свят в ръцете си.

Обърна се отново към половинката си, усмихна се и прошепна:

— Мисля, че трябва да проверим за себе си, просто за да сме сигурни.

Смехът му беше балсам за душата й, един звук на радост, който разкриваше мечтите и всички упорити надежди, които Кейн бе носил в себе си в продължение на години.

— Непременно — отвърна тя и се обърна, за да тръгне към стълбите.

Кейн не й даде време да направи и една крачка. Вместо това я вдигна на ръце.

— По дяволите, Кейн. Ще застрелям и теб — заплаши яростно, когато той започна да изкачва стъпалата. — Пусни ме, преди да си ме изтървал.

— Няма такава вероятност — заяви мъжът, поглеждайки към нея, докато я носеше към спалнята им. Обичаше, когато лицето й се смръщва леко, точно както сега. — Никога няма да те изпусна, бейби, и никога няма да ти позволя да си тръгнеш. Никога вече, Шера.

Тя докосна лицето му и топлината сякаш експлодира вътре в него. Едно непринудено докосване, милувка от неговата половинка — това си бе пожелавал той, винаги когато гледаше Меринъс и Калън.

— Никога повече, Кейн — съгласи се Шера, преди да отпусне глава на рамото му и да обвие ръце здраво около врата му. — Никога повече.

Епилог

Кейн масажираше врата си уморено, болката от омаломощаващия удар още го измъчваше. Ударът по гордостта му, обаче, беше по-лош. Когато бе отишъл в къщата за гости, просто не бе подготвен. Което не беше оправдание.

Пазачите бяха от външната страна на сградата, отпуснати и спокойни. Шофьорът, който отвори вратата, беше сърдечен. Нищо не предупреждаваше за това, което го чакаше вътре. Миг по-късно, ослепителна болка го изпрати в безсъзнание, също както Калън, Тайбър и Даун.

Престъпникът не си бе губил времето. Пазачите на къщата бяха систематично упоени, след това им бяха завързани ръцете и краката, преди мъжът да поеме към жертвите си. Първо беше намерил Рони и я бе взел със себе си. Но Каси вече бе напуснала стаята си, осуетявайки опита му да я залови. Докато се промъкваше към апартамента на Меринъс, той бе дочул нещо от другия коридор, което го бе накарало да се скрие в онази резервна спалня. Вероятно бе почукването на малката Каси по вратата на Шера.

Убиецът бе нает от Арън Лоурънс, за да му помогне да отвлече дъщеря си. Но по-късно бе вербуван от Обществото Пурист, за да я убие. Той бе използвал по-възрастния Лоурънс, за да получи достъп до имението и да изпълни възложения му от Обществото план. Тази организация бе подкрепяна от останалите, укриващи се членове на Съвета по генетика. И терористът почти бе успял.