Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 12

Тарик се намръщи на въпроса, докато наблюдаваше как меката, среднощна коприна на косата й пада напред, изкушавайки пръстите му. Изглеждаше мека и топла. Като всичко, което смяташе, че една жена трябва да бъде.

Тя не беше безмилостна, тренирана да убива или живееща в собствените си кошмари, както много от жените Котешки породи. Беше борбена и независима, но също така нежна и изискана.

— Повече по следите на изчезнали хора — отговори най-сетне той. — От всичко по малко обаче.

Тарик едва не се задави от това. Чисто и просто, беше ловец на глави и наемен убиец. Назначението му понастоящем беше да намери един от избягалите дресьори, който бе убил безброй Котешки породи, докато те са били държани в плен.

Задачата обаче, започваше да заема второ място след жената пред него.

По дяволите, кафето беше добро, но ако тя не съумееше да се успокои и да прогони от стаята и от обонянието му, уханието на тази мека, топла възбуда, надигаща се във вагината й, тогава и двамата щяха да имат проблеми.

Тарик можеше да почувства нарастващата сексуална нужда, която стягаше корема му и сякаш се блъскаше в мозъка му. Искаше му се да разтърси глава, да отблъсне уханието далеч от себе си, в опит да намери смисъл във всичко това. Никога не бе изпитвал такава силна, незабавна реакция към някоя жена.

Още от първия миг, в който зърна обиденото й изражение, когато бе извършил най-големия грях да подкара „Харли“-то си по моравата й, тя го бе пленила. Не беше стресната или изплашена от него. Не го гледаше като парче месо или животно, което може да я нападне всеки момент. Тя го гледаше с равни части безсилие, невинност и копнеж.

И ако не се махнеше от нея, щеше да извърши още един грях. Щеше да й покаже колко дяволски силно искаше това нейно гъвкаво дребно тяло.

— Предполагам, че е време да си тръгвам. — Тарик се изправи на крака бързо и довърши кафето си, преди да отнесе чашата и празната си чиния до мивката, където Лира работеше.

Тя го погледна учудено, когато той ги изплакна бързо, преди да ги пусне в топлата сапунена вода пред нея.

Мъжът се взря надолу към нея, пленен за миг от дълбините на невероятните й сапфирени очи. Те блестяха. Малки точици ярка светлина, сякаш изпълваха тъмния цвят, като звезди на фона на синьо кадифе. Невероятно.

— Благодаря ти — най-сетне успя да накара думите да се откъснат от устните му. — За кафето и за хляба.

Лира преглътна тежко. Уханието й се обвиваше около него — един нервен, несигурен аромат на възбуда, който накара гърдите му да се изпълнят с внезапно, животинско ръмжене.

Той потисна звука решително, стисна зъби и се отдръпна от нея.

— Пак заповядай. — Тя прочисти гърлото си, след като думите излязоха с дрезгав, секси тон на нервност.

По дяволите, той нямаше време за такива усложнения. Имаше работа за вършене. Работа, която не включваше жена, която той знаеше, че ще побегне крещейки, ако има някаква представа кой и какво е той.

Лира уви хлябовете и ги остави на шкафа до вратата за него. Тарик нахлузи ботушите си бързо и взе хляба, после отвори вратата, преди да се обърне отново към нея.