Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 11

Чорапите му бяха бели. Чисти, ослепително бели на фона на тъмнокафявите керамични плочки, когато той тръгна към масата.

И зачака търпеливо.

Какво, по дяволите, беше той? Извънземен? Никой мъж, когото тя познаваше, не носеше бели чорапи. И със сигурност не ги интересуваше дали ще събуят обувките си пред вратата, без значение колко мръсни или кални бяха често. Нейните братя бяха най-лошите.

Лира наля кафето и остави чашата пред него, преди да се извърне да вземе захар и сметана от плота. Когато се обърна отново, тя се намръщи, щом го видя да отпива дълга глътка от тъмната течност.

Лицето му се преобрази от екстаз.

Изражението му я накара да стисне бедра, когато женствеността й се сви заинтригувано. Което само я вбеси. Нямаше начин да се възбуди повече, отколкото вече бе. Беше си напълно добре без мъж в живота, точно сега. Не се нуждаеше, повтори си тя, не се нуждаеше от усложнения.

Но ако този мъж изглеждаше така, когато прави секс, тогава девствеността й можеше да се окаже в сериозна опасност. Странно хищническо, диво и изпълнено с наслада, лицето му имаше един примитивен, напрегнат израз на удовлетворение и нарастващ глад.

За миг, гърдите й се стегнаха от изненадващо разочарование. Искаше и нея да погледне така, както гледаше хляба.

Но този неин късмет. Някой да я тормози за хляба й, вместо за тялото й. Не че искаше той да го прави заради тялото й, но би било хубаво, ако някой го стори.

Лира взе ножа за хляб и отряза от този с банани и ядки, а след това и от белия. Белият хляб все още беше достатъчно топъл, за да разтопи прясното, кремообразно масло, която тя намаза отгоре на филията.

Чудесно. Може би би могла да подкупи Тарик да наеме някой да подреже и оформи моравата му, така че да остави нейната на мира. Понякога се случваха и странни неща.

Кафето беше гъсто, тъмно и изискано. Хлябът напълно се топеше в устата му. Но не тези неща държаха пениса му болезнено набъбнал, докато вкусваше лакомствата. Беше уханието на тази жена, гореща и сладка и възбудена.

Тази възбуда го убиваше. Не беше силна и непреодолима, а любопитна и топла. Почти колеблива. Тарик поглъщаше аромата й повече, отколкото хляба и кафето, върху които се опитваше да остане съсредоточен.

— И така, какво правиш на компютъра? — Лира почистваше тавите, които бе използвала да изпече хляба, внимателно ги измиваше и подсушаваше на мивката.

Тарик погледна към тънката линия на гърба й, стегнатата извивка на дупето й и се раздвижи неспокойно в стола си. Тази ерекция щеше да го погуби.

Той не искаше да й създаде впечатление, че работи предимно на компютъра, но предположи, че това е по-добре, отколкото да й каже истината.

— Предимно проучвания и изследвания. — Породата сви рамене, казвайки възможно най-голяма част от истината. Мразеше мисълта, че я лъже. Което бе странно. Той живееше в лъжа, и го знаеше. Така беше от самото му създаване. Така че защо трябваше да го притеснява точно сега?

— Криминални или финансови? — Тя взе каната с кафе, приближи се до масата и напълни чашата му с остатъка от горещата течност.