Читать «Да обичаш Порода» онлайн - страница 15

Нищо на този свят не бе като жената — нежен аромат, леко украсен, с всички техни козметични трикове и самоуверената находчивост, която обръщаше един мъж наопаки. Те бяха слаби, и все пак най-голямата сила на земята. А тази жена би могла бързо да стане неговия свят. Той го усещаше. Знаеше го с всяка фибра на съществото си.

Хармъни носеше съвсем лек грим, колкото да подчертае външността си, а не да я прикрие, но аления цвят на тези малки нокти на краката бе това, което го тласна към ръба. Тя глезеше стъпалата си. Грижеше се за тях. Те бяха меки като коприна, с перфектен педикюр, и блестяха от красота.

Ланс вдигна едното ходило, докато я гледаше, и постави свода му върху бузата си, която се бе покрила с леко набола брада. Усети коприненото докосване, когато пръстите й се свиха и в очите й проблесна изненада.

Мъжът обърна глава, наведе я и гризна извивката на палеца й, след което го облиза невероятно нежно.

Очите й пламнаха, шок и нещо приличащо на страх изпълни дълбините им.

— Имаш прекрасни стъпала. — Той ги масажира кратко, преди да я пусне.

Хармъни преглътна и отвори уста да проговори, но само прехапа долната си устна, когато пръстите му се насочиха към панталоните й. Закопчалката и ципа паднаха бързо. Ханшът й се надигна и Ланс плъзна плата надолу по бедрата й, пръстите му докосваха нежната сатенена плът, докато освобождаваше краката й.

Тогава тя се протегна към него, ръцете й трепереха, а от устните й се откъсна тих, почти неуловим стон.

— Не още. — Той бутна ръцете й обратно на леглото. — Почакай, скъпа. Позволи ми да те докосна. Ако сложиш горещите си малки ръце върху мен първа, ще изгубя контрол и ще те чукам, докато и двамата не останем без сили, за да се тревожи за любовна игра. Просто си лежи там. Само за малко.

— Искам да те докосвам. — Думите й прозвучаха накъсано, но изпълни това, за което я бе помолил, пръстите й се свиха в юмруци и се отпуснаха от двете страни на главата й.

— И аз искам да ме докосваш — призна той, опитвайки се да разсее мъглата на страстта в съзнанието си. — Просто не още.

Ланс се отдръпна назад и очите му обходиха тялото й. Нежната дантела на сутиена й не можеше да скрие стегнатите й зърна. Плоският загорял корем и изящната бяла коприна на прашките й. Материята бе достатъчно влажна, за да очертае меките извивки на женствеността й.

Младият мъж въздъхна тежко при осъзнаването, че под крехката коприна лежи гола плът. Сладките й сокове бяха навлажнили плата достатъчно, за да види, че чувствените извивки са лишени от женствени къдрици.

— Бръснеш ли се? — Ланс свали ботушите си, неспособен да откъсне поглед от влажната коприна.

— Не. Кола маска. — Тя звучеше смутена.

Той погледна нагоре с усмивка на одобрение, когато и вторият ботуш падна на пода. След това издърпа ризата през главата си, без да губи време с копчетата, после разкъса колана си и разтвори закопчалката на дънките си. Пенисът му го погубваше. Беше по-твърд и по-горещ, отколкото Ланс можеше да си спомни да е бил през живота му.