Читать «Да обичаш Порода» онлайн - страница 14

— Спалнята? — попита тогава.

Хармъни наклони глава и го погледна, докато вдишваше бавно и дълбоко. Той видя как руменината по бузите й се сгъсти, съзря безпокойството, което потъмни очите й.

Езикът й се подаде и облиза устните й. Това бе първият истински знак на нервност, който той видя от нея.

— Спалнята. — Гласът й бе дрезгав и вибриращ от желание.

Когато влязоха в спалнята, автоматичните светлини отслабнаха в лека, приглушена светлина, която засенчваше стаята и запазваше интимната обстановка, която той обичаше.

Ланс затвори вратата, обърна се към Хармъни и не й даде време да изрази каквото и да бе имала намерение да каже. Не искаше никакви възражения, не можеше да понесе да чуе колебание. Искаше я мека и сладка до него, езикът й да ближе неговия като малко котенце, вкусът й, този див вкус на орлови нокти и детелина, да порази сетивата му, както бе станало по-рано.

Устните му се спуснаха към нейните, докато той се опитваше да сдържи страстта си. Ръцете му я придърпаха към него и притиснаха нежните й извивки към високото му тяло, дланите му преминаха по гърба й, докато отпиваше от устните й. Дълбоки, успокояващи целувки, които само разпалваха още повече желанието.

Хармъни беше слаба в ръцете му, по-дребна, по-деликатна, отколкото изглеждаше, но Ланс усещаше силата в нея.

Малките й остри нокти го прободоха през ризата, когато пръстите й го стиснаха. Един измъчен стон се откъсна от него, когато бедрата й се раздвижиха срещу неговите и твърдият й плосък корем притисна бушуващия му пенис. Ланс наклони устните си върху нейните и плъзна език в устата й, търсейки нежното докосване на нейния и еликсира на страстта, който сякаш я изпълваше.

По дяволите, вкусът й беше прекрасен. Езикът й се преплете с неговия, разливайки сладък мед в сетивата му, който изгори съзнанието му като афродизиак.

— Ела тук. — Ръцете му обхванаха дупето й. Заоблено, извито и стегнато. Пръстите му го стиснаха и я повдигнаха към него. Ланс изстена, когато краката й се обвиха около кръста му и меката й женственост приюти ерекцията му.

— Ти си като огън. — Той захапа устните й, понесе я към леглото и я положи под себе си. — Толкова сладка и гореща, че може да изгубя ума си по теб.

Той беше изгубил ума си по нея. Пръстите му се насочиха към потника й и го издърпаха през главата й, разкривайки дантеления сутиен, който повдигаше гърдите й, след което отстрани и него.

Никоя жена не му бе повлиявала по този начин, никоя не го бе карала да изгаря, всяка клетка на тялото му да копнее и пулсира за докосването й, за вкуса й. Хармъни беше толкова дяволски женствена, толкова мека и топла, и все пак твърда и жилава, че той трябваше да стисне зъби, за да не изкрещи от нуждата за нея.

А тя го гледаше, ръцете й паднаха отстрани до тялото й, морскозелените й очи блестяха от страст и объркване.

Ланс свали обувките й и практичните бели чорапи. Стъпалата й бяха нежни, деликатни, с висок свод и малки лакирани нокти, толкова очарователни, че той направи гримаса при вида им.