Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 15

Дали някой или нещо някога е било само нейно?

— Джесика. — Гласът му бе нежен и хипнотизиращ. Хоук се приближи към нея, едрото му тяло закри нейното, приюти го. Вдигна ръка й и прокара опакото на пръстите си по бузата й.

Жестът беше толкова нежен, толкова поразително внимателен, че дъхът й секна.

— Не мога да оставя защитата ти в чужди ръце — предупреди я той, измъченият звук на гласа му прониза сърцето й. — Прекалено важна си. Означаваш твърде много за мен. И част от душата ми трепери от страх при мисълта да те загубя.

— Хоук… — Искаше да поклати глава, да се възпротиви на желанието му да я вземе.

Не знаеше дали е готова за това. Не знаеше дали ще може да се справи с разгонването, както и с неочакваната опасност за живота й.

— Ще бъда с теб, ден след ден — каза Хоук, докато тя се взираше в него безмълвна, объркана. — Ще те пазя с живота си, Джесика, но знаеш добре, както и аз, че страстта между нас няма да изчезне. Тя не е само следствие от разгонването, тя е резултат от това, което и двамата искахме още преди да знаем, че съществува. Ние си принадлежим.

Ние си принадлежим. Джесика отвори уста да отрече, но не можеше. Преди да предаде Породите, преди да бъде затворена, тя беше мечтала за разгонването. Беше мечтала да му принадлежи.

Преди предателството. Беше загубила себе си заради безмилостния стремеж на баща й да унищожи Хейвън и всеки, който живее там.

— Няма да се получи — прошепна тя, макар че не можеше да се отдръпне от докосването му. — Няма да стане, Хоук.

Насили се да се дръпне. Това беше най-трудното нещо, което някога беше правила през живота си. Когато разстоянието между тях се увеличи, тя му обърна гръб. Болезнено осъзна от какво се отказваше.

— Ако нещо се случи с мен, ти ще останеш сам. — Джесика преглътна тежко при тази мисъл. — Няма да намериш друга половинка. Няма да получиш утехата на друга жена.

— Недей, Джесика…

— Ще бъдеш сам — извика тя яростно. — Аз знам какво е да си сам, Хоук. Знам колко празно и мрачно може да бъде и не искам това за теб.

Безкрайните нощи, свита на кълбо в походното легло, на което спеше. Месеци на агония, прекарани в мечти, желания и сълзи за някого, когото не можеше да има.

— Това няма да се случи — увери я Хоук с решителност, изписана на лицето му.

— Не можеш да бъдеш сигурен. — Джес отстъпи назад, когато той се приближи. — Няма да рискувам. Не и сега. Не и когато имаме възможност да изясним нещата между нас. Докато не разберем дали имаме бъдеще.

— О, определено имаме бъдеще.

Преди да успее да заобиколи, Джес се оказа притисната към хладилника, тялото на Хоук беше толкова горещо и съблазнително, докосващо нейното. Топлината сякаш я обгърна и потъна в нея.

Джесика притисна ръце в гърдите му, а дъхът заседна в гърлото й, когато зърна гладното му, решително изражение.

— Имаме бъдеще, Джес. — Едната му ръка се плъзна в косата й, а другата улови ханша й. — И то започва сега.