Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 13

Лора Лей

— Аз го предадох — усмихна се Джес горчиво, обръщайки се отново към половинката си. — Той не гледаше с добро око на някой, който не изпълнява желанията му.

— Все още има важни членове на организацията, които не бяха идентифицирани след залавянето ти. Повечето от тях бяха на партито, на което бяха нападнати Породите, но някои от играчите — не. Опитахме да научим самоличността им, но без особен успех.

Джесика кимна бавно. Породите й донесоха снимки малко преди да я освободят и я помолиха да идентифицира хората, които познава и които работят заедно с баща й. Накараха я да назове всеки, който не беше на тези снимки. Породите бяха усърдни. Младата жена разпозна всички приятели на баща си, но имаше и непознати лица.

— Какво общо има това с разгонването? — Джесика погледна отново към шишенцата с хапчета.

— Ти си моята половинка. — Гласът му внезапно стана гърлен и ръмжащ, карайки всяко нервно окончание в тялото й да се настрои към присъствието на този мъж. — Чаках петнадесет месеца, Джесика. Исках да те ухажвам. Исках да бъде твой избор, ти да се нуждаеш от това, а не само защото аз жадувам. Но опасността ескалира и аз отказвам да поемам рискове с живота ти. — Хоук сви юмруци от двете страни на тялото си, очите му сякаш светеха от желание. — Няма да те оставя да умреш. Няма да позволя да бъдеш наранена. — След тези думи тръгна бавно и спокойно към нея, дебнещата му походка накара устата й да пресъхне, а устните й се разтвориха в очакване.

Хоук улови горната част на ръцете й, докато тя го гледаше, хипнотизирана от мъжа и напрежението в погледа му.

— Аз пазя това, което е мое. — Очите му се плъзнаха към лицето й, спряха се на устните й, след което продължиха нагоре да срещнат нейните. — Ти си моя, Джесика. Моя си от деня, в който те зърнах. Не мога да възпра животното вътре в мен, което предявява претенциите си върху теб. Не мога да пренебрегна нуждата да те защитавам. И ще дам живота си, за да ти осигуря времето и свободата да направиш своя избор. Но вече ще бъда с теб, ден след ден. Ще те закрилям. И ще бъде невъзможно да сдържам глада, който ни привлича все повече и повече.

Ето защо й беше донесъл хормоните и лакомствата. Новото хормонално лечение беше дало на женските половинки свободата да се наслаждават на лакомствата си, без неприятните последици, които произлизаха от тях. Кофеинът и шоколадът бяха известни с това, че влошават симптомите на разгонването. Възбудата, нуждата да се чифтосат, да докосват, да целуват и галят, ставаше почти неконтролируема. А това можеше да стане болезнено. Джесика знаеше, че нуждата от секс може да стане мъчителна, ако една жена се раздели с половинката си, ако не чувства докосването му, ако не усеща тялото му.

Джес пое рязко дъх и леко потръпна при мисълта за това.

— А ако не искам това чифтосване? — попита тя.

Хоук плъзна длани надолу по ръцете й, после отново нагоре.

— Тогава ще излъжеш и двама ни — каза той тихо. — В теб има гняв, и аз не те виня за него. Но има и желание, Джес, както и чувства. Ако не беше затворена една година, щеше да дойдеш в ръцете ми. И двамата го знаем.