Читать «Левиатан се пробужда» онлайн - страница 20

Само че какво да очакват? Разбира се, „Скопули“ нямаше да запали двигателите и да избяга. Нито нещо щеше да се обърка. Каквото и да е то.

— Еймъс — нареди Холдън. — Дръж оръжието готово, за всеки случай. Наоми, можеш ли да разшириш отвора? И бъди внимателна. Ако нещо не ти се стори както трябва, включвай на задна.

Наоми приближи меха, чиито азотни пламъци бяха като бяло дихание насред студената нощ. Плазмената резачка блесна с ярка светлина, отначало бяла, сетне синкава. Машината разтвори безшумно ръце — движение като на насекомо, и Наоми започна да реже. Холдън и Еймъс се спуснаха на повърхността на кораба и се прикачиха към него с магнитните си обувки. Холдън усещаше вибрациите през подметките, докато Наоми разширяваше пробойната. Малко по-късно резачката угасна и Наоми напръска нащърбените краища на отвора с пожарогасителя на меха, за да ги охлади. Холдън вдигна палец към Еймъс и се спусна много бавно в „Скопули“.

Зарядите бяха поставени почти в средата на кораба и бяха пробили широк отвор към камбуза. Когато Холдън се приземи с металните си обувки на пода, под подметките му изхрущя замръзнала храна. Не се виждаха вкочанени тела.

— Влизай, Еймъс. Няма следи от екипажа — обади се той по интеркома.

Холдън се дръпна встрани, за да стори място на механика, който се появи след миг с мощен прожектор в ръка. Белият лъч затрептя по стените на разрушения камбуз.

— Първо накъде, старши? — попита Еймъс.

Холдън се замисли.

— Към машинното. Искам да се уверя, че реакторът е изключен.

Те се спуснаха по стълбата към кърмата на кораба. Всички хидравлични врати между отсеците бяха отворени, това беше лош знак. Според разпоредбите би трябвало да са затворени, особено ако започне изтичане на въздух. Фактът, че зеят, означаваше, че на кораба няма запаси от въздух. Че няма оцелели. Нищо изненадващо, но все пак беше неприятно. Прекосиха доста бързо малкия кораб и спряха пред машинното. Скъпи части от двигателя и инструменти си стояха непокътнати по местата.

— Май не е обир — подметна Еймъс.

Холдън не отговори. „Тогава какво може да е?“ Но въпросът остана да виси във въздуха.

Машинното бе подредено като войнишка спалня, студено и мъртво. Холдън почака Еймъс да огледа и после двамата приближиха реактора.

— Спазена е цялата процедура по изключването — обяви Еймъс. — Реакторът не е пострадал от взрив, бил е изключен след това. Не виждам някакви повреди. Какъв е бил смисълът? Ако всички са загинали при атаката, кой го е изключил? И ако са били пирати, защо не са взели кораба? Той все още може да лети.

— А преди да изключат мощността, са отворили всички вътрешни хидравлични врати. Изпуснали са въздуха навън. Предполагам, искали са да се уверят, че никой не се спотайва на борда. — Холдън се огледа. — Добре, да се върнем в командния център и да видим ще успеем ли да измъкнем нещо полезно от компютъра. Може пък да ни разкаже какво е станало.

Те се върнаха при носа и влязоха в командния център. Той също бе пуст и непокътнат. Липсата на трупове започваше да безпокои Холдън повече, отколкото ако се бяха натъкнали на тях. Той приближи главния компютърен пулт и натисна няколко копчета с надеждата, че все още може да функционира от резервни източници. Но нямаше реакция.