Читать «Левиатан се пробужда» онлайн - страница 2

Някой бе спрял зад вратата на шкафчето. Чуваше се слаб, тих глас. Джули вдигна ръка, за да удари с юмрук по вратата, когато най-сетне различи думите.

— Не! Моля ви, недейте. Не го правете.

Дейв. Корабният механик. Дейв, който събираше стари комикси и знаеше милион вицове, се молеше с тих, изплашен гласец.

— Моля ви, недейте, моля ви — повтаряше той.

Изсвистя хидравличната инсталация, сетне вътрешният люк на шлюза се отвори с грохот. Меко тупване от тяло, изхвърлено навън. Затръшване на люка и отново свистене от изпуснатия въздух.

Когато помпите на шлюза възстановиха налягането, хората отвън си тръгнаха. Тя не посмя да почука, за да им привлече вниманието.

* * *

Бяха изчистили кораба. Да попаднеш в ръцете на флотски сили от вътрешните планети бе лош сценарий и всички бяха обучени как да действат в подобен случай. Всички ключови данни, засягащи СВП, бяха изтрити или презаписани с невинна на вид информация и с фалшифицирана дата на въвеждане. Лично капитанът бе унищожил всички сведения, които не можеха да бъдат поверени на компютъра. Когато нападателите най-сетне се озоваха на борда, хората там можеха да се преструват на напълно невинни.

Но се оказа, че това няма значение.

Никой не зададе въпроси за товара или разрешителните. Нападателите се държаха така, сякаш притежават кораба, и капитан Дарен бе принуден да изпълнява всяко тяхно хрумване. Всички останали — Майк, Дейв, Уан Ли — просто вдигнаха ръце и правеха каквото им се нареждаше. Пиратите, или роботърговци, или каквито бяха там, ги отведоха от малкия товарен кораб, който бе и неин дом, като ги накараха да преминат през съединителния тунел без скафандри. Тънката, покрита със слой милар стена на тунела бе единствената преграда между тях и абсолютния вакуум отвън. Скъса ли се — сбогом, бели дробове.

Джули също тръгна, но после мръсниците ѝ се нахвърлиха, опитаха се да разкъсат дрехите ѝ.

Пет години тренировки по жиужицу в условия на ниска гравитация, а сега — затворена в тясното пространство, с негодниците наоколо. Успя да причини доста щети. За миг дори си помисли, че ще ги надвие, когато една изникнала изневиделица тежка ръкавица се стовари в лицето ѝ. Мътна пелена скри света пред очите ѝ. После шкафчето и „Ако вдига шум, я застреляйте“. Четири дни, през които се стараеше да стои безшумно, докато те биеха приятелите ѝ на долната палуба и изхвърлиха един от тях през шлюза.

След шест дена на кораба се възцари тишина.

Шест дена, през които тя дремеше и се пробуждаше, измъчвана от объркани видения, дочуваше в просъница звуците от стъпки, откъслечни разговори, свистенето на хидравличните врати и далечния, равномерен тътен на двигателя и реактора. Когато двигателят замлъкна и гравитацията изчезна, Джули се пробуди от поредния сън, в който се надпреварваше със стария си скутер, за да открие, че се полюшва в шкафчето, а мускулите ѝ се свиват в болезнени спазми.