Читать «Теодор Буун — Заподозрян» онлайн - страница 98
Джон Гришам
— Разбира се.
И двамата му родители бяха там, а майка му беше плакала.
— Какво има? — попита Тео.
— Имаме добри новини — съобщи баща му.
— Тогава защо мама плаче?
— Не плача, Тео — отговори тя. — Вече не.
— Току-що говорих с инспектор Ворман — каза баща му. — Арестували са две момчета за обира в магазина на Биг Мак, братята Джеси и Джона Фин. Полицията намерила повечето откраднати стоки в дома им.
— Майка им е моя клиентка, Тео — тъжно отбеляза госпожа Буун.
Не може да бъде, помисли си Тео, но не каза нищо.
— Момчетата признали всичко — продължи господин Буун, — включително малката си терористична атака срещу теб. Явно доста са ядосани заради развода.
— Съжалявам, Тео — каза госпожа Буун. — Трябваше да се досетя.
Тео си пое дълбоко въздух, усмихна се и си помисли за Айк. Шантавият му чичо беше разгадал загадката много преди всички останали.
— Страхотно — каза Тео. — Срязаните гуми, камъкът, нападките в интернет, край с всичко, така ли?
— Да — увери го баща му. — Решителният пробив настъпил, когато някой в училището съобщил, че по-малкото момче, седмокласникът, има мобилен телефон в джоба си. Както знаеш, това е против правилата, а телефонът се оказал откраднат от магазина. И така, стъпка по стъпка открили още откраднати предмети в шкафчетата на момчетата, а после полицаите издействали заповед за обиск.
Тео се правеше, че всичко това е изненада за него. Усмихваше се и кимаше щастливо. Радостта му не беше преструвка, за разлика от изненадата. Кошмарът му бе приключил.
— Какво ще стане с тях? — попита той.
— Това ще реши съдът за малолетни — отговори госпожа Буун. — По-големият, Джеси, има и предишни провинения, така че него сигурно ще го пратят в изправителен дом. Джона най-вероятно ще бъде поставен на изпитателен срок.
— А как ще се отрази това на теб и на майка им, която ти е клиентка? — попита Тео.
— Не мога да я представлявам, Тео. Утре ще се оттегля като неин адвокат. Синовете й са те нападнали заради мен и аз трябваше да се досетя. Много съжалявам.
— Моля те, мамо, ти изобщо не си знаела.
— Права е, Тео — додаде господин Буун. — Може да се наложи да се явим пред съда за малолетни и да разкажем какво са направили двете момчета. Така че майка ти не може да представлява госпожа Фин, след като ние вероятно ще свидетелстваме срещу синовете й. Знам, че е неприятно, но нямаме друг избор.
Тео сви рамене и тайничко се зарадва, че семейство Фин вече няма да имат никакво вземане-даване с „Буун и Буун“.
Тео беше на седмото небе. Родителите му въздъхнаха облекчено. Дори Джъдж изглеждаше по-щастлив.
— Понеделник е — каза Тео. — Ще отскоча да се видя с Айк.
От стереото тихо звучеше Боб Дилън. Айк пушеше лула и над стаята беше надвиснал синкав облак. Тео беше изпратил десетки есемеси на Айк този ден, за да го държи в течение. Последният гласеше: Фин са арестувани. Пълни признания. Ура!
— Поздравления, Айк — каза Тео и остави петдесетте долара върху разхвърляното бюро на чичо си. — Заслугата е твоя.
Айк се ухили широко, понеже сега не беше време да се прави на скромен.
— Какво да ти кажа? Гениален съм!