Читать «Теодор Буун — Заподозрян» онлайн - страница 95

Джеси мълчеше.

Влязоха в една празна класна стая и господин Трасъл затвори вратата.

— Седни там — строго нареди Хамилтън на Джеси и му посочи един чин.

Джеси се подчини. Вече нямаше сили да се бори.

— А сега — каза Хамилтън, надвесен над Джеси, все едно всеки момент ще го зашлеви — искам останалите крадени стоки. Къде са?

— Не знам за какво говорите — немощно отвърна Джеси. Притискаше дланите си една в друга върху бюрото, забол поглед в тях.

Хамилтън бръкна в джоба си и извади някакви документи.

— Ти си умно момче, нали, Джеси? Я ми кажи какво представлява заповедта за обиск?

Джеси поклати глава.

— Не знаеш ли? Май в крайна сметка няма да се окажеш толкова умен.

Джеси поклати глава.

— Заповедта за обиск дава на полицията право да претърси дома ти: всяка стая, всяко чекмедже, шкаф, килер, кутия, чанта, всяка купчина боклуци на тавана, всяка стара мебел в гаража. Дава ни право да обърнем къщата ти наопаки, докато търсим останалите неща, които двамата с брат ти сте откраднали от магазина на Биг Мак.

Хамилтън пусна заповедта за обиск върху бюрото и тя се приземи върху ръцете на Джеси. Той дори не направи опит да я прочете.

— Майка ти у дома ли е, Джеси? — попита Хамилтън.

— Спи. Дава нощни дежурства в болницата.

— Ами да вървим да я събудим.

24

Линда Фин спеше дълбоко в спалнята си на първия етаж на къщата си към пет часа следобед в понеделник, когато звънецът на входната врата я стресна и я събуди. Все не си доспиваше. Работеше от осем вечерта до осем сутринта четири дни в седмицата, а понякога и през почивните дни заради допълнителното заплащане. Необичайното работно време нарушаваше съня й и тя непрекъснато се чувстваше изморена. Често, когато трябваше да спи, тя будуваше и се тревожеше за мъчителния си развод, за безполезния си съпруг и за твърдоглавия му адвокат, за двете си момчета, които явно бяха поели по лош път. Линда си имаше много грижи.

Звънецът не спираше, затова тя наметна стар халат и се запъти боса към входната врата. Отвори. Озова се пред инспектор Ворман и Джона, а зад тях стояха двама униформени полицаи. До тротоара бяха спрели две полицейски коли с лампи, надписи и емблеми. На алеята имаше още една кола без никакви отличителни знаци. Линда ахна, закри устата си с ръка и едва не припадна.

После успя някак да отвори втората външна врата и попита:

— Какво има?

Ворман показа значката си и каза:

— Инспектор Скот Ворман от полицията на Стратънбърг. Може ли да вляза?

— Какво е станало, Джона? — попита Линда ужасена.

Джона сведе поглед към обувките си.

— Трябва да поговорим — настоя инспектор Ворман и отвори вратата още по-широко.

Жената се отдръпна, стиснала халата си от приличие. Ворман последва Джона вътре и затвори вратата. На алеята инспектор Хамилтън седеше в колата заедно с Джеси на предната седалка.

— Ние ще влезем ли? — попита Джеси.

— Може би — отговори Хамилтън.

Двамата униформени полицаи се мотаеха в предния двор и пушеха. От отсрещната страна на улицата неколцина съседи се бяха показали на верандите си и зяпаха любопитно.