Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 32

Карето в края на сляпата улица се състоеше от пет сгради — четири от тях бяха фабрики, затворени за през нощта, а последната, изтърбушена отвътре, със заковани прозорци, беше празна и изоставена. Едва ли някой наоколо се интересуваше какво е намислил мъжът с шевролета, но той въпреки това обиколи карето, преди да се върне доволен при надлеза и да открие зелената врата, на която с бели букви бяха изписани с шаблон инициалите на Чикагското управление на обществения транспорт.

Нелсън се извърна с гръб към вятъра и извади от джоба си шперцовете, които си бе направил сам. Третият пасна на ключалката и вратата се отвори. Той влезе в задушния, миришещ на грес полумрак. Напипа електрическия ключ и го щракна. Вляво вита стълба водеше надолу, към търбуха на чикагското метро.

Нелсън се върна при колата, отключи багажника и очите му срещнаха стъкления поглед на Мария Джаксън, която му се усмихваше в червено през найлоновия чувал. Робълс си бе дал труда да я опакова добре, след като бе приключил с нея, и кръвта не бе изтекла навън. Нелсън се огледа още веднъж, повдигна трупа и го внесе вътре. След това подкара колата, измина две преки и я паркира на една пуста улица. Пресегна се и взе от задната седалка сак, в който се намираше карабината с оптически мерник, а също и черното куфарче, което бе взел от Робълс. После се върна до зелената врата и отново я отключи с шперца. Мария си беше там — къде да ходи? Той я вдигна на рамо, стисна сака в дясната си ръка и заслиза надолу по витото стълбище.

Нелсън не бързаше за никъде и често спираше да си почива. Две вити стълбища и една дълга наклонена рампа го изведоха обратно към Централния пръстен и ниските нива на метрото. Следващата метална врата водеше направо към релсите на аварийното отклонение, в което понякога вкарваха влакове за спешен ремонт. Нелсън прехвърли Мария Джаксън на другото си рамо, измина още стотина крачки и я пусна на земята. Тя падна върху баластрата с глух, жален звук. Нелсън продължи пътя си, като поклащаше небрежно сака в ръка.

След близо километър се спря. Аварийното отклонение се разделяше на две. Той пое по левия коловоз. На двайсетина крачки по-нататък стигна до още стрелки. Това беше връзката на Синята линия с Централния пръстен.

Нелсън прекрачи плетеницата от релси и предпазливо излезе на главната линия. От мястото, където бе застанал, щеше да чуе влака още преди да бе взел завоя, който се виждаше на стотина метра по-нататък. Освен това не очакваше задачата да му отнеме много време. Тази линия беше най-старият използваем участък от цялата железопътна мрежа на чикагския обществен транспорт. По план трябваше да бъде обновена още през 2004 г. Ремонтните работи бяха отлагани на два пъти, като дори до ден-днешен, през 2010 година, още не бяха започнали. Което беше основната причина Нелсън да е тук сега. За разлика от останалите близо 500 километра железен път този участък не се осветяваше с херметически затворени луминесцентни тръби. Нелсън погледна голите електрически крушки над главата си. Бяха с повишена издръжливост наистина, частично защитени с метални решетки, но си оставаха прости крушки.