Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 9

— Уред за ранно предупреждение? — повторих аз и погледнах към кмета, който дори не трепна. Даниълсън направи знак на Бразил да продължи.

— Става въпрос за прототипи — поясни тя. — Бързам да ви предупредя, че надеждността им все още е проблематична. В тази връзка бих искала да добавя някои разяснения…

Тя огледа присъстващите.

— „Канарчето“ осъществява непрекъснат мониторинг на околната среда чрез вземане на проби от въздуха, които влизат в контакт с човешки кръвни клетки тип В, модифицирани да реагират на някои патогени. Споменатият уред може да идентифицира трийсет различни патогена в рамките на три минути след улавянето им във въздуха, включително антракс, чума, дребна шарка, туларемия и ешерихия коли.

Даниълсън се размърда на стола си и се наведе напред.

— Разполагаме ли с видеонаблюдение?

Бразил докосна екрана. „Канарчето“ изчезна, заменено от видеоматериал, показващ една от спирките на градското метро. Перонът беше пуст, с изключение на купчина сребристи сандъци в средата. В ъгъла се появи фигура на човек, облечен в бял защитен костюм, която прекоси перона с някакъв уред в ръка.

— Това е излъчване на живо от спирка „Клинтън“ на Синята линия — поясни Бразил. — Преди три часа общината я затвори за извършване на ремонтни дейности, а само час по-рано едно от нашите „канарчета“ регистрира присъствие на патогени на около двеста метра навътре в тунела.

Усетих как ме побиват студени тръпки. Преди четири часа! Огледах се и изведнъж си дадох сметка, че съм единственият участник в съвещанието, който продължава да стои прав.

— Сядай си на задника, Кели! — процеди Даниълсън. — Изпратихме съобщение до общината точно десет минути след като получихме данните!

Погледнах Уилсън, който кимна.

— Доктор Бразил вече обясни, че става въпрос за прототипи — добави Даниълсън. — А те имат недостатъци, един от които е, че понякога се задействат от съединения на фосилни горива — бензин, моторно масло и други боклуци, които се срещат във всеки тунел на метрото. Ние отдавна го очаквахме и ето, че то се случи.

— Всъщност какво точно се случи? — попитах аз.

— Фалшива тревога — отсече Даниълсън. — Вероятно резултат от някакви изпарения на петролни деривати.

— Петролни деривати? — вдигнах вежди аз и се обърнах към Уилсън. — И вие ли мислите така?

Кметът се размърда на стола си и се прокашля.

— Ние сме силно загрижени за сигурността на гражданите на Чикаго — отвърна той. — Тя е нашият основен приоритет.

Рисман се беше надвесил над куфарчето си. Бях готов да се обзаложа, че в него е включен диктофон, който записва всяка дума от разговора. В залата със сигурност имаше и друга записваща апаратура.

— Мистър Даниълсън помни, че аз изразих загриженост за тези устройства още при тяхното монтиране — продължи Уилсън. — Тогава смятах, че вместо подобни уреди може би ще бъде по-добре да затворим цялата мрежа на метрото и да изпратим експертни екипи за проучване на състоянието на тунелите. Но мистър Даниълсън не беше съгласен с подобен подход.

Отпуснат на една страна в стола си и с притворени клепачи, Даниълсън замислено докосваше с пръст устните си.