Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 10

— Днес общинската управа ще публикува специално изявление, в което изразяваме своята загриженост и желанието си да предупредим гражданите за тази потенциална заплаха — натъртено добави Уилсън.

— Вече обсъдихме този въпрос, господин кмете — обади се Даниълсън, после скочи от мястото си и закрачи напред-назад, прокарвайки пръсти през оредялата си коса. — Публикуването на подобна информация ще предизвика огромна паника. А това ще бъде проблем не само за вашата общинска полиция, а и за хората, които разследват случая.

Даниълсън се спря зад гърба на кмета, който седеше неподвижно като огромна жаба, която не мисли за нищо друго освен за скорошната си закуска под формата на безгрижна муха, бръмчаща на сантиметри от главата й.

— Слушате ли ме, господин кмете? — гневно повиши глас Даниълсън.

— Нашата позиция е изложена в споменатото изявление, агент Даниълсън. Днес сутринта затворихме метрото и очакваме да вземете необходимите мерки за отстраняване на опасността, каквато и да е тя.

— Като междувременно не забравихте да се подсигурите от всички страни! — язвително отбеляза Даниълсън.

— Ние в Чикаго не работим по този начин — доволно се усмихна кметът, напълни чашата си с вода и отпи една глътка. Даниълсън се тръшна на стола. Брадичката му отчаяно клюмна, опирайки в гърдите.

— Може ли да погледнем още веднъж видеозаписа? — посочих екрана аз. — С какво се занимавате вие, защо сме се събрали тук?

Даниълсън дръпна една папка от масата и зачете.

— Дванайсет минути след първите показания разпоредих на доктор Бразил да започне проучванията си.

— И? — погледнах го в очакване аз.

— С това се занимаваме и в момента — отговори Бразил.

— При цялото ми уважение, това се е случило преди четири часа.

Даниълсън шумно затвори папката.

— Доктор Бразил не е длъжна да ти дава обяснения, Кели! — отсече той.

— Приеми го като репетиция за явяването ви на изслушването в Конгреса — отвърнах с равен глас аз.

Уилсън дискретно се прокашля от председателското място на масата.

— Основният ни приоритет беше да изведем хората от метрото, без да създаваме паника — предаде се Даниълсън. — За късмет беше рано сутринта и успяхме без проблем да запечатаме съответните тунели. „Канарчето“, засякло патогените, беше демонтирано и в момента е подложено на обстоен преглед. Тези машинки не са като проклетите паркометри, Кели. Нуждаят се от доста по-голямо внимание.

— Тогава защо съм ти аз?

— Ето първата ти разумна приказка за цялата сутрин. Доктор Бразил ще оглави малък екип от специалисти, който ще влезе в тунелите. Надявам се, че почвените проби ще потвърдят, че става въпрос за фалшива тревога. В допълнение тя ще монтира друг прототип, настроен така, че да запечата всички тунели и да открие евентуалното присъствие на патогени.

— И?

— Искам ти да слезеш заедно с екипа и да му осигуриш нужната защита.

— Защита срещу какво? Нали вече сте запечатали метрото?

— В тунелите ще бъде монтирано голямо количество скъпа техника. В голямата си част тя е собственост на доктор Бразил и нейния екип. Искам там да присъства и човек, който знае как да им пази гърбовете.