Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 83

Белият каза нещо, но Маркъс не го чу, защото вече се навеждаше да вземе помпата. Рей Рей се обърна в мига, в който момчето го взе на мушка. Белият ускори ход, но не се движеше достатъчно бързо. Маркъс изпразни оръжието си в гърдите на шефа, оставяйки лицето му непокътнато. Такива бяха правилата на бизнеса.

41

Държах момчето на мушка. Ръката ми не помръдваше, но когато срещнах погледа му, изведнъж разбрах, че животът ми се превръща в прах. В пушката помпа имаше още един патрон. Аз нямаше да го застрелям и той го знаеше.

— Хвърли го — рече Маркъс.

— Май ще трябва да ме гръмнеш, за да го направя.

Маркъс сви рамене. Вместо да стреля по мен, той се наведе и мушна в колана си пистолета, с който щяха да го убият. После ми подаде пушката с приклада напред.

— Вземи я.

— Защо?

— Ако не я вземеш, ще те гръмна в коляното, а после ще извикам братята да видят кой е убил Рей Рей.

— А ако я взема?

— Всеки си тръгва по пътя.

— Значи аз съм убил и тримата, а ти си героят, който ме е прогонил, а?

— Започваш да схващаш. Тоя път няма как да не се получи. Хайде, вземи помпата.

— Ами ако просто те гръмна?

— Нямаш кураж, старче — пренебрежително подхвърли Маркъс, после извади от задния си джоб тетрадка с червени корици. — Вземи и това… — Замълча за момент. — Хайде, размърдай си задника, защото те скоро ще са тук.

Беше прав. Моментът не беше подходящ за разговори. Хвърлих последен поглед към Рей Сампсън, сгърчен в сянката на църквата. Очите му бяха безжизнени. Маркъс вече беше прибрал маската му, а също и тази на Джейс. Изправен над труповете им, той спокойно си броеше патроните. Кралят е мъртъв, да живее кралят.

Напуснах покритата с неравни павета улица, без да поглеждам назад.

42

Извървях шест пресечки, без да срещна жива душа. Близо до опожарения мол на „Уест Медисън“ най-сетне открих онова, което търсех: магазин за алкохол от веригата „Роузхил“. Димяща дупка зееше на мястото на входната врата. Вкарах един патрон в помпата, която ми беше връчил Маркъс, и пръснах на парчета остатъците от витрината. От страничния вход изскочиха трима хлапаци и хукнаха по улицата. Подът на магазина лепнеше, покрит със счупени бутилки. Касовият апарат беше опразнен. Трите машини за лотарийни билети бяха разбити. Вратичката на банкомата зееше. Под тезгяха открих бутилка „Ърли Таймс“, увита в амбалажна хартия. Отпих глътка уиски и седнах на пода с помпата на Маркъс напряко върху коленете си. Помислих си за Рей Сампсън и за другите двама, на които бях видял сметката — момчето на име Джейс и другия, когото не познавах, но неизвестно защо бях сигурен, че се крие точно в насрещния вход. Надявах се, че алкохолът ще прогони образите им от съзнанието ми. Половинлитровата бутилка танцуваше в лявата ми ръка. Посегнах с дясната, за да я спра. Отзад имаше тоалетна с огледало. Макар и малко неясно, отражението ми в него беше като на всеки гаден убиец. Измих си ръцете и подложих глава под студената струя. Излязох навън, счупих помпата и я хвърлих в контейнера за смет. Болницата „Кук“ беше от другата страна на магистралата, на около два километра и половина в източна посока. Извадих пистолета си, вкарах патрон в цевта и поех натам.