Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 5

— Точно така. Два дни преди да открием тялото на застреляната агентка Лосън. Вие, двамата, бяхте доста близки, нали?

Катрин Лосън беше агент на ФБР. Поредната ми убита приятелка. Бяха я открили в един от тунелите на Синята линия с три куршума в главата.

— Дай да започваме, ако нямаш нищо против — казах аз.

Устните на Даниълсън се разкривиха в болезнен опит да оформи нещо като усмивка. Ръката му потъна в куфарчето и се появи с пистолет, запечатан в пластмасов плик.

— Двайсет и втори калибър, нерегистриран — поясни той, докато го плъзгаше по масата. — Стреляно е два пъти.

Погледнах оръжието, а после вдигнах очи към Даниълсън.

— Е, и?

— С него е застреляна Лосън. Още не е изследван, но мога да те уверя, че има твои отпечатъци.

— Нима твърдиш, че аз съм я убил?

Даниълсън извади тънък плик и го плъзна по масата. Не докоснах и него.

— Три датирани снимки от деня на убийството — поясни той. — На две от тях са те хванали в момента, в който напускаш метрото през един от служебните изходи на километър и нещо от местопрестъплението. На третата пак си ти, докато се качваш в колата си, паркирана на три пресечки по-нататък.

— Значи ти си я убил — казах аз.

— Не съм убеден, че съдебните заседатели ще бъдат заинтригувани от подобно заключение.

— Видях се с Лосън в метрото рано сутринта и я прострелях в крака с трийсет и осми калибър. Но ти вече знаеш това. Оръжието на престъплението е било у теб. Следователно стрелецът трябва да си ти или някой от твоите копои.

— Всеки миг към нас ще се присъедини една дама, която е един от най-големите експерти по генно инженерство, биооръжия и биокриминалистика в света. Тази сутрин тя ще има нужда от твоята помощ. Надявам се на пълното ти съдействие и дискретност. Информацията трябва да остане в рамките на нашата работна група. Ако откажеш, ще те арестувам и още до обяд ще се сдобиеш с официално обвинение за убийство на федерален агент.

— По телефона спомена за някаква ситуация в метрото. Дали не става въпрос за електрически крушки с антракс, които са изпопадали на земята?

— Ще се запознаеш с детайлите само ако стигнем до споразумение.

— Лосън знаеше за крушките. Затова ли беше убита?

Даниълсън прибра пистолета и снимките в куфарчето си.

— Да повикам ли учената дама, или да ти щракна белезниците и да те водя в участъка?

— Хайде, повикай я — усмихнах се благосклонно аз.

Даниълсън с нищо не показа, че е изненадан. Просто затвори куфарчето и напусна помещението. За момент останах насаме с решението си, което всъщност не беше никакво решение.

4

Дони Куин зави вдясно от редицата ресторанти на „Рандолф“. Пое на изток по „Уошингтън“, а после по „Клинтън“. Мина покрай спирката на Синята линия на метрото под магистралата, излезе на „Джеферсън“ и отново се насочи на север. Измина три пресечки и спря. Някакъв увит в дрипи скитник лежеше по очи под естакадата. Дони би го подминал, ако мъжът не лежеше на паважа на по-малко от километър от приюта „Олд Сейнт Пат“. Полицаят прибра в жабката плика с парите, грабна фенерчето и тръгна да пресича улицата. Студеният вятър впи алчни пръсти в униформеното му яке.