Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 37
Майкъл Харви
В дъното на уличката се виждаше наклоненото туловище на камион с надпис
Седнах на бордюра и извадих от джоба си листа, който ми беше дала Рита Алварес. На него беше изписано името на Ли, адресът и името транспортната компания „Силвър Лайн“. Това беше всичко, което успях да измъкна от репортерката, но то явно не беше достатъчно. Пъхнах бележката в джоба си и се върнах обратно, за да надникна още веднъж през витрината на магазина. Този път забелязах един крак, който се показваше зад тезгяха. Измъкнах пистолета и ударих едно рамо на вратата.
Мъжът, който вероятно беше самият Джей Ли, лежеше по корем с най-малко две дупки в тила. Клекнах и по навик потърсих пулс. Кожата му беше все още топла. Ли беше преминал в отвъдното съвсем скоро.
Магазинчето беше клаустрофобично тясно, особено пък с труп зад тезгяха. Вдясно от него се виждаше полуотворена врата, зад която светеше. Побутнах я с крак и пред очите ми се разкри дървено стълбище, водещо надолу. А после усетих, че не съм сам.
— Кво правиш, пич?
Непознатият се придвижваше като дим. Присъствието му едва-едва се усещаше на бледата светлина отвън. Пистолетът му беше голям, но той го държеше с лекота. Дулото притисна ухото ми, а пръстът му небрежно докосваше спусъка.
От улицата се появи още една сянка, с добре очертани мускули и бръсната глава. Приличаше на лъскав черен чук.
— Къде ти е значката? — попита мъжът с пистолета.
Все още не виждах лицето му, но ясно усетих смъртната заплаха в гласа му. От нейната реализация ме деляха не повече от двайсетина секунди.
— Нямам значка — отвърнах.
Стрелецът се премести крачка встрани и очите му се насочиха към мъртвеца на пода.
— Ти ли гръмна Корееца?
Поклатих глава.
— Можеш да провериш оръжието ми.
Стрелецът кимна на приятелчето си, което сръчно ме лиши от пистолета и резервния пълнител.
— Ти си ченге — констатира с равен глас стрелецът.
— Бях — отвърнах.
— Как ти е името?
— Кели. Майкъл Кели.
— Рей Рей — обади се другият и измъкна изпод тялото на Корееца плик с дрога. От големите, най-малко килограм.
Рей Рей го взе и го претегли с длан.
— Какво знаеш за този плик, Майкъл Кели?
— Нищо.
Очите на Рей Рей се извърнаха към открехнатата врата на мазето.
— Защо си тук?
— Това няма нищо общо с торбата дрога.
Рей Рей притисна дулото в слепоочието ми. Другият застана зад мен. Май наистина се готвеха да ми видят сметката. После Рей Рей посочи открехнатата врата и промърмори:
— Я по-добре да слезем долу.
17
Мазето беше пълно с плоски кафяви кашони, издигащи се чак до тавана. Накараха ме да седна на един стол в средата на помещението. Рей Рей се настани срещу мен. Междувременно компанията ни се увеличи с още трима души, всичките хлапаци. Първият беше с дълга грива, пристегната със зелен ластик и украсена с бели мъниста. Другият беше висок, слаб и видимо нерешителен. Третият беше най-млад. Под якето с качулка на „Сокс“ стърчеше пистолет, който стигаше до коляното му.
