Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 112

Главата му рязко се отметна назад, с очевидното намерение да ми разбие носа. Продължавах да стискам. Той се изправи, но заедно с мен. Завъртяхме се крачка назад и надясно, вкопчени в някакъв странен танц. Ръката му помете купчината хартия от бюрото, ноктите му се забиха в лицето ми. Захапах някакъв пръст и той падна на едно коляно. Продължавах да стискам. Изтекоха петнайсет секунди. Мозъкът му се молеше за малко кръв, защото изпитваше остра нужда от кислород. Гилмор направи един последен опит да се освободи, отскачайки назад с надеждата да ме блъсне в стената. После рухна на пода и се отпусна.

Закопчах го за ръката и единия крак към близкия стол. Това го принуди да се сгъне напред. Главата му продължаваше да виси на гърдите.

— Елън?

— Тук съм.

Беше слушала битката, без да пророни нито дума.

— Успях да го вържа.

— Какво ще го правиш?

— Кой друг знае, че съм тук?

— Никой. Както ти обещах.

— Сигурна ли си?

— Да, Майкъл.

— Налага се да прекъсна комуникацията. За съвсем кратко време.

— Какво си намислил?

Погледнах надолу към Гилмор, който беше започнал да идва на себе си.

— Тук има купища документи, които мисля да прегледам. Стой там и чакай да се обадя.

Измъкнах слушалката от ухото си и изключих предавателя. После взех ножа. Главата на Гилмор бавно се вдигаше от гърдите му. Разперих пръстите му и притиснах дланта му към пода. После погледнах към прозореца за последен път. Дъждът преливаше от улука. Малки водопади се стичаха по стъклото. Острието на ножа прободе дланта му и се заби дълбоко в дървото.

Разнесе се сърцераздирателен писък. Почти изпитах съжаление към изверга, избил толкова много хора. Но само почти. Той несъзнателно се дръпна, без да съобрази, че така само увеличава болката. Наведох се над него, като продължих да натискам дръжката.

— Още ли не си припаднал?

После му избих два зъба с къс, но мощен десен прав. Той изплю кръв. Ръката му започна да се гърчи в конвулсии.

— Майната ти!

Завъртях острието и той изпъшка. А после се ухили.

— Трябва да се потрудиш още малко, Кели.

— Не се безпокой, ще го направя.

Измъкнах ножа. Той неволно сведе поглед към обезобразената си ръка.

— Тук, горе — рекох.

Той машинално вдигна глава. Острието се стрелна напред и сряза лявата му буза чак до костта. Окото му подскочи в орбитата си.

Срязах и другата му буза, отнасяйки част от кожата на брадичката. Тялото на Гилмор се разтърси от конвулсии. Продължаваше да се усмихва, но вече беше изпаднал в шок.

— Убий ме! — изфъфли той.

— Като му дойде времето.

— Аз им видях сметката на всичките!

— Знам — кимнах аз и отново вдигнах ножа. Броени секунди по-късно узнах и останалото.

58

— Плодове и зеленчуци, Кели. Това е всичко. В една обща категория.

Седях на последното стъпало на аварийната стълба и наблюдавах как Джони Епъл бели с ножа си плода, носещ неговата фамилия.