Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 12

Три

Но как беше възможно?

Ключът в джоба на Медоу я бодна в хълбока. Тя го извади и погледът й се плъзна по дългата му сребърна форма, големите зъбци, богато украсената дръжка. Трябваше да го скрие. Можеше да й потрябва отново.

Като дочу стъпките на Девлин, тя бързо го мушна между възглавниците и облегалката на дивана, достатъчно надълбоко, за да не го открият камериерките.

Светкавиците играеха по портрета и караха очите на високомерния господин да блестят неодобрително. Не й пукаше. Неодобрението, под каквато и да е форма, нямаше значение за нея. Важното беше да открие правилната картина.

Тя се отпусна назад точно когато Девлин Фицуилям се върна в стаята. Погледна го.

Изглеждаше толкова… висок. И… сериозен. И… съсредоточен. Върху нея.

Ако изобщо му пукаше за д-р Апс, определено прикриваше интереса си успешно.

— Готова ли си за лягане? — Без да дочака отговор, той я грабна на ръце и се запъти към вратата. — Кажи ми, ако започне да ти прилошава.

— Добре съм. — Като изключим факта, че я притискаше към себе така успокояващо, както мъж прегръща любимата си съпруга — и това й хареса. Имаше чувството, че я желае тук.

Той изкачи високото, елегантно стълбище. Наоколо миришеше на прясна боя и лепило за тапети и накъдето и да погледнеше човек, виждаше старинни лампи, огледала с позлатени рамки и елегантни дизайнерски решения. Старата сграда на Уолдемър Хауз бе преобразена във витрина на комфорта и удобството.

— Изглежда страхотно — промърмори тя.

— Къщата ли? Да, наистина се получи добре. — Погледът му обходи коридора и на лицето му се изписа мрачно задоволство. — В Чарлстън си имаме една поговорка: „Твърде беден за боя, твърде горд за вар“. Брадли Бенджамин не разполагаше с парите, нужни да поддържа старото момиче така, както заслужава. Направих услуга на къщата като я купих от него.

— Ами той? И на него ли направи услуга? — Затова ли бе продал къщата Брадли? Бил е разорен?

— Не. Ние с добрия стар Бенджамин сме се споразумели — аз не му правя услуги, а той не ме нарича копеле. Е, поне не в лицето ми. Не много често. — Той се обърна настрани, за да мине през една врата. Пренесе я през всекидневна, обзаведена с мебели по мъжки вкус във виненочервени тонове. — Ето че пристигнахме.

Пред очите й се разкри огромна, разкошна спалня, боядисана в златисти цветове с пурпурни оттенъци. Влязоха в голяма, принадлежаща към спалнята баня с черен мрамор, черна вана, гигантска стъклена душ-кабина с кървавочервени плочки и свежи златисти хризантеми в сини порцеланови вази.

Той я остави да седне върху плота с глава, облегната на стената, и крака в мивката. Студенината на мрамора проникна през панталона й, полази по кожата й и я разсъни.

— Предположих, че ще искаш да използваш банята, преди да си легнеш. — Девлин погледна надолу, криейки блясъка на очите си, но не свали ръце от нея.

— Да. — Беше топъл. Направо гореше.

— Ще се справиш ли сама, или да…? — Той подръпна края на черната й тениска.