Читать «Джулиет гола» онлайн - страница 134

Двете най-важни части в живота на мъжа са семейството и работата и Тъкър много дълго се бе окайвал и за двете. Вече нямаше какво да направи за някои фрагменти от семейството си. Никога нямаше да изглади нещата с Грейс, а отношенията му с Лизи щяха да варират от взаимно търпение до болезнени изблици от нейна страна. Големите момчета не го вълнуваха особено. Оставаше Джаксън, което се равняваше на 20 процента успеваемост в бащинството. Няма място, където си струва да те приемат с подобен успех от изпита.

Никога не бе помислял, че работата му може да се спаси или че той може да се спаси чрез работата си. Но онзи следобед, докато слушаше как един речовит, вманиачен мъж му обяснява отново и отново защо е гений, у него пламна надеждата, че в това може да има частица истина.

Глава 15

Общинският съветник Тери Джаксън дойде да хвърли едно око на музея и изглежда, остана доволен от видяното. Толкова доволен, че започна да се амбицира за откриването.

— Трябва да поканим някоя знаменитост за откриването.

— Познаваш ли някоя знаменитост? — попита Ани.

— Не. А ти?

— Не.

— Е, какво да се прави.

— Кого би поканил, ако можеше?

— Не съм много запознат с известните. Рядко гледам телевизия.

— А изобщо? Например, ако можем да изберем някоя историческа личност? — каза Ани. — Всъщност трябва ли да държи реч или нещо такова?

— Ами да — каза Тери. — Трябва да привлече вниманието на местната преса. И дори на националните вестници.

— Ако някой герой от световната история дойде да открие изложбата на музея в Гулнес, сигурно няма да можем да се отървем от медиите.

— Кого би поканила?

— Джейн Остин — каза Ани. — Или Емили Бронте, нали сестрите Бронте са от този край.

— Смяташ, че от националните вестници биха дошли заради Емили Бронте? Предполагам, че за Джейн Остин ще дойдат. Боливуд и прочее.

Ани нямаше представа какво иска да каже Тери и реши да го остави без коментар.

— И за Емили Бронте ще дойдат.

— Може — каза Тери с известно съмнение. — Щом казваш. Но да се върнем в границите на възможното.

— Значи искаш да назова жив известен човек, който би дошъл в Крайбрежния музей в Гулнес, за да открие изложбата? Защото и това е различно.

— Не е. Прицели се възможно най-високо.

— Нелсън Мандела.

— По-ниско.

— Саймън Кауъл.

Тери помисли секунда.

— По-ниско.

— Кметът.

— Кметът има друг ангажимент. Ако беше побързала, можеше ние да го поканим първи.

— В момента ми е на гости един американски певец композитор от осемдесетте. Той става ли?

Нямаше намерение да го споменава, но нечестната критика по адрес на организаторските й качества я жегна. Още не можеше да повярва, че бе останал — Тъкър и Джаксън й гостуваха вече четвърти ден и не показваха желание да си тръгнат.

— Зависи кой.

— Тъкър Кроу.

— Не. Не става. Никой не го е чувал.

— Тогава кой американски певец композитор от осемдесетте би свършил работа?