Читать «Краят на империята» онлайн - страница 7

Връзката бе установена бързо. Разговорът беше кратък. На „Бенингтън“ наистина имаше бунт. Капитанът бе мъртъв, петима офицери и двайсет моряци бяха приети в лазарета. Около трийсет процента от екипажа бе останал верен на Императора и сега беше под стража.

— Очакваме заповеди, сър — приключи Джефрис.

— Първо — заговори Стен, премисляйки бързо събитията, — добре дошли в кошмара и мисля, че вие всички сте обезумели. Второ, подгответе всички лоялисти за прехвърляне. Ако разполагате със совалка за доставки, използвайте я. В противен случай разоръжете такткорабите, ако това е единствената алтернатива. Трето, никой да не заема местата си по бойните станции. Съжалявам, но не сме в положение да вярваме на когото и да било. Четвърто, подгответе се да приемете гости. Пето, прехвърлете комуникациите си на подчинение на този кораб. Ще пътуваме доста и вие ще сте ни ескорт. Това е всичко.

— Да, сър. Ще бъде изпълнено. Готови да приемем ваш персонал на борда. И… благодаря ви.

Стен изключи екрана. Нямаше време да си блъска главата защо тези идиоти бяха избрали доброволно килията на смъртника. Огледа се за Алекс и го видя да седи с мрачно изражение до един от пултовете. Килгър го извика с пръст и Стен, изпълнен с желание да изръмжи, се приближи.

— Прощавай, шефе, ама преди да продължим, ще ти кажа нещо… Още сме богати, момко.

Стен овладя самоубийственото желание да го изрита. За Бога, какво общо имаше това с…

— Тъй кат’ бързаме, ще гледам да съм кратък. Докат’ ти се занимаваше да вдъхновяваш тез идиоти, аз проверих банковата ни сметка. Защото ако на нас, престъпниците, ни е нужно нещо, туй ще е парата. Та всички мангизи, на които успях да турна ръка, прехвърлих в една стара перачница за парици от времето на „Богомолка“.

Стен понечи да отвърне нещо, но в този момент си даде сметка, че Килгър съвсем не проявява алчност — революциите, както и политиката, се подхранваха от финанси. Стен щеше да се нуждае от всички кредити във вселената, до които би могъл да се добере, ако иска да оцелее в тази война, камо ли да победи.

И Килгър съвсем не бе преувеличил за тяхното богатство. Преди доста години, когато бяха военнопленници в Таанската война, бившата им колежка от „Богомолка“ Айда бе събрала спестяванията им и бе организирала гигантска пирамида. Сега двамата бяха достатъчно богати, за да си купят собствена планета, на която Килгър да построи половин дузина замъци, каквито имаше на родния му свят Единбург.

— После, кат’ си помислих, че някой може да се опита да проследи таз следа, постарах се да я замета и оставих кратко послание на Айда да е в готовност, щото може да ни потрябва. Туй е всичко, шефе. Сега да имаш няк’ва друга работа за мен?

Алекс се бе изправил и очакваше отговор. Стен му кимна с благодарност.

— Свършил си точно каквото трябва. Императорът сигурно ще прати хората си след нас. Но това да не ни притеснява. Вземи половината бори и се прехвърли на „Бенингтън“. Искам да се увериш, че нещата там са такива, каквито ни ги представят.