Читать «Краят на империята» онлайн - страница 273

Какво пък.

Може и да се заеме. За известно време.

Няма да е зле отново да бъде в служба на вселената, нали? Особено след десетилетията на убийства и кръвопролития.

Освен това ще е пример за тези, които дойдат по-късно — че някой може да управлява за известно време и после, когато заместниците му наберат достатъчно опит, да се отдръпне встрани. Да предаде юздите.

— Кажи, че съм съгласен — рече Стен. — Съжалявам, май това е погрешният начин за формулиране. Предай, че след като димът над бойното поле се е разсеял, много светове са искали да управлявам като… Регент? Мениджър? Нещо от тоя род.

— Ще има и такива, които ще възразят — обяви с твърд глас Рюкор.

— Така е. Ако се съглася да остана няколко години на този пост, докато хората намерят друг начин да се управляват… ти ще бъдеш ли до мен?

Рюкор се завъртя във ваната и каза:

— Можеш да разчиташ на съветите ми, каквито ми е по силите да давам, докато ме има на този свят.

Стен кимна.

— Алекс?

Едрият мъж го изгледа продължително.

— Имаш думата ми, шефе — рече той накрая. — Не че старостта не чука на вратата ми. Но кат’ дойде време да се пенсионирам, ще ти кажа отдалеч.

Двама.

— Синд?

— Аз оставам — рече тя без колебание. — Стига наистина да те е грижа за хората. И да бъдеш Стен.

Трима.

Това беше.

Стен отново си припомни усмивката на лицето на мъртвия Император и по гърба му пробягаха ледени пръсти.

— Чудя се само — поде той — дали някой знае кога ще му дойде времето? Или — добави, опитвайки се да бъде искрен пред себе си, — дали всеки път, когато някому предлагат корона, той вярва, че е за всеобщото добро?

В помещението стана тихо, много тихо, като тишината на мразовитата нощ отвън.

— Не знам за това — обади се накрая Алекс. — Туй е философия, сиреч нещо, дет’ не е разрешено на шотландския боец, инак ще го изхвърлят от кръчмата и ще го оставят да пие и пикае с британците. Но знам една история. Ако щеш, наречи я притча. Имало едно време един мъж, дет’ много обичал да ловува. Та му казали значи, че най-страшният лов на Земята е ловът на мечки. Синд, нали знаеш какво е…

— Знам какво е мечка, Алекс. Много пъти си наричал така Ото. Продължавай — отвърна тя.

— Хубаво. Та значи, отива мъжът с пушка в гората и се оглежда. И скоро вижда мечката. Бум-бум-бум и мечката пада. Мъжът отива там, но за негова изненада от нея няма и следа. Туп-туп по рамото и кат’ се обръща, мечката зад гърба му. „Ако искаш да живейш — рекла му тя, — ще паднеш на колене и ще извършиш един отвратителен сексуален акт с моето тяло“. Мъжът офкал и пъшкал, но мечката имала големи зъби и ръмжала, та накрая се принудил да падне на колене и… Кат’ свършил, се прибрал в лагера. Много ядосан. Почти готов да си тегли куршума. Но първо — рекъл си той — ще одера оназ мечка. На идната сутрин пак отива в гората и по някое време съзира мечката. Бум-бум-бум и мечката пада. Мъжът хуква нататък, уверен, че си е отмъстил, но… пак няма мечка. Туп-туп по рамото. Ето я мечката! Извисява се над него. И му вика: „Ако искаш да живееш, ще се съблечеш, ще се обърнеш с гръб към мен и аз ще осъществя един отвратителен сексуален акт с тялото ти!“ И пак хър и мър, ма к’во да прави, кат’ мечката е толкова силна. Та мъжът пада на колене и… После, кат’ са свършва значи, мъжът се връща в лагера. Чувства се по-отвратително, отколкото през целия си живот. Да си тегли куршума му се струва най-добрата участ от всички възможни. Но първо… мечката трябва да умре! Затуй още на идната сутрин става рано и беж в гората. Отново вижда мечката. И отново вдига пушката. И пак има бум-бум-бум. Мечката пак пада. Ловецът се втурва нататък. И пак от мечката няма и следа! Някой го тупа по рамото. Мъжът вече знае кой е т’ва и кат’ се обръща, вижда мечката. Тя го оглежда изотгоре и му вика: „Момко, ти май не си дошъл за лов, а?“