Читать «Краят на империята» онлайн - страница 272

Ото излезе и след минутка Стен чу викове отвън. Всички екрани изгаснаха.

Но в ума си продължаваше да вижда образите.

Внезапно и него го завладя необясним гняв.

— Какво искат от мен, по дяволите! — изръмжа той. — Да се обявя за новия Вечен император? Да ги натисна с желязна обувка, след като тиранът е мъртъв?

— Някои от тях искат точно това — обади се тихо Синд. — Мускулите се отпускат, когато не се натоварват. И винаги е по-лесно да оставиш на някой друг да взема решение, нали?

— Зная. Така е било с предците ни. Трябвало е само да слушат. Началниците са им казвали кога да ядат, кога да спят, кого да убиват и кога да умират. Ако се подчинявали безпрекословно, получавали награда и гарантирано място след смъртта.

— Именно — кимна тя. — Това е всичко.

— Мисля, че сте малко сурови към наш’те съюзници — рече Алекс със спокойно изражение. — Все някой трябва да е на върха, нъл тъй? Да гледа какви промени идат и прочее. Не може да се оставя празен тронът, някой трябва да дърпа конците. Тъй ли е? Като начало, кой ще разпределя пратките с АМ2?

Пак АМ2, ад и рай, богати и бедни.

Откъм ваната на Рюкор долетя плясък. Беше втренчила състрадателен поглед в Стен, но не каза нищо за тайната, която споделяха.

— Какво? — подскочи ядосано Стен. — Пак ли искаш да се захвана с войниклък, докато някой реши кой да движи нещата? Или докато организираме вид коалиция?

— За повечето същества — отвърна Синд — това би било съвсем приемливо. Героят убива дракона… и помага на хората да започнат живота си отново.

— Съвсем като във филмите — подхвърли насмешливо Стен.

Синд сви рамене.

— Според теб защо са толкова популярни?

— Рюкор, ти какво смяташ? — попита Стен.

Рюкор се замисли, помръдвайки с мустачки.

— Логично. Психологически приемливо, както казва и Синд. Вярно е, че разполагаш с нужния опит. Колко пъти, докато си бил на посланическа мисия, си замествал цяло едно правителство? Зная, че не си правеше труда да очакваш одобрение от Императора за всяко твое решение.

„Така е — помисли си Стен. — И се справях доста добре, стига разни негодници да не заставаха на пътя ми, такива, които повече се интересуват от собствените си интереси, макар да не си дават сметка, че и те ще бъдат обслужени.“

Божичко. Без някой до него, с когото да се съветва. Без секционен командир. Без генерал. Дори без Вечния император.

Шанс да поправи толкова много несправедливости, на които се бе натъквал през годините — някои от тях твърде големи, за да бъдат забравени. И ще разполага с достатъчно време, за да обучи помощници, да създаде дипломатически еквивалент на генералния щаб, който да осъществява политиката му.

След всички тези диктатори, които неясни закони на политиката изискваха да бъдат подкрепяни. След всички тези престъпления, които прагматизмът настояваше да бъдат игнорирани. След всички тези същества, които крадяха и убиваха за свой интерес, същества, с които Стен не бе успял да се срещне и да унищожи.