Читать «Краят на империята» онлайн - страница 268

Зачака, но гласът не каза нищо за завръщането му. Дали гранатата го бе объркала? Малко вероятно.

Сега какво? Императорът можеше да е навсякъде на този огромен кораб-полигон. Навярно държеше тук и свой космически кораб, с който да пътува обратно.

Това бе неговата къща и той знаеше как да я защитава.

Следователно:

Връщане към първоначалния план. Само дето не би искал сега да преустановиш доставките на АМ2.

Центърът за управление беше… Стен се ориентира… една палуба нагоре. И малко назад. Добре, ще се промъкне там, но ще внимава да не попадне в открити пространства, където корабът отново може да си играе на „горе и долу“. Ако това беше най-лошото, което можеше да го сполети, не бе кой знае колко страшно. Стен се зачуди защо ли не бяха построили някакви въоръжени роботи или нещо от тоя род — но после си даде сметка, че за кораба би било самоубийство да стреля по собственото си „тяло“. Ала въпреки това не можеше да е сигурен дали този последен бастион не разполага и с други средства за защита.

Само след няколко секунди корабът предприе първата си истинска атака.

Коридорът беше дълъг. На равни интервали от двете страни имаше затворени врати. Стен предполагаше, че някъде в дъното ще стигне стълба, водеща към мостика. Чу звук, като от едновременно затваряне на стотина ключалки. И тогава забеляза, че далечната стена на коридора се приближава към него. Както и тази зад него, установи той, когато погледна през рамо. Натисна вратата, наистина беше заключена. Следващата също. Стен се подпря на коляно, стисна оръжието с две ръце и прати четири куршума в четирите ъгъла на приближаващата се стена.

Взрив, дим, огън… но нищо повече. „Менгемето“ продължаваше да се затваря.

Империум X. Използван като бронирано покритие. Защо не? Ако разполагаш с достатъчно материал…

Движещите се стени едва ли бяха предназначени за самозащита — по-скоро за да изолират изгубили херметичност отсеци.

Значи корабът импровизираше в използването на своите ресурси, превръщайки ги в оръжия.

Стен стреля в близката врата, когато стената бе само на няколко метра от него, и хлътна вътре. Помещението беше празно. Отвън, в коридора, стените спряха от двете страни на вратата.

Беше като в капан. Корабът би могъл да го държи тук до края на живота му. Беше доста задушно. Вероятно корабът бе изключил и вентилацията. Би могъл да спусне лицевото стъкло на шлема и ще спечели — колко — пет-шест часа?

Подаде се през вратата, насочи пистолета и стреля в отсрещната стена.

Последва оглушителна експлозия и стакато от рикошети в помещението. Кратер. Не дупка. Взривът бе погълнал още повече кислород. Стен се закашля от дима. Колко пъти още трябваше да стреля, докато успее да си пробие път? Не знаеше, но със сигурност отломките щяха да го довършат преди това.

Дали да не използва ножа, за да си прокара път? Вероятно, ако разполага с достатъчно време.

Там горе. Вентилационната шахта.

Твърде е малка.

Но още докато си го мислеше, ръката с ножа машинално откачи решетката.