Читать «Краят на империята» онлайн - страница 264

— Липсва ми — призна Императорът с нисък глас.

— Предполагам, че доста хора ти липсват — подхвърли насмешливо Стен.

— Да — призна Императорът и го изненада. — Така е. Особено Махони. Той беше мой приятел. — Погледна Стен със странно изражение. — И навремето… смятах, че ти също си мой приятел.

Стен се разсмя суховато.

— Така ли постъпваш с приятелите си? Поставяш ги в списъка на осъдените на смърт и после ги избиваш един по един?

Императорът въздъхна.

— Не можеш да си представиш колко е трудно да си на моето място. Правилата са различни.

— Да, зная — кимна Стен. — Голямата перспектива. Поглед от високо. Странното е, че навремето вярвах в това. Или поне не го подлагах на съмнение.

— Наистина няма друг начин да се управлява — рече Императорът. — Вършех го за доброто на всички. Имаше и страдания, признавам. Но животът е низ от страдания. Ако погледнеш в перспектива — за период от няколко хиляди години, ще видиш, че ползата е повече от вредата.

Той отново посегна към чашата и отпи.

— Не можеш да си представиш какво беше, когато… започвах.

— Преди да откриеш АМ2? — попита Стен.

— Да. Преди това. Какви глупаци управляваха тогава. Ако не бях аз, цивилизацията още щеше да се състои от няколко слънца и планетни системи.

— Сигурно е така — сви рамене Стен.

Императорът го изгледа втренчено.

— Смяташ ме за луд, нали? Хайде, кажи го. Няма да се обидя.

— Не смятам — зная го — отвърна дръзко Стен.

— Може би бях… някога — рече Императорът. — Но вече не съм. Не и откакто метеор удари кораба. Веднага след като… го разбрах… узнах и още нещо… нещо важно. Аз съм различен. Аз съм по-усъвършенстван!

— По-усъвършенстван от стария модел? — попита Стен, припомнил си ваните и хирургическите инструменти.

— Предполагам, че може и така да се каже — съгласи се Императорът. — Веригата беше прекъсната. Беше време да се започне отначало, с нови идеи. Да се изгради нов ред. Разбира се, трябваше да бъдат направени жертви. Нищо не става без жертви.

— Стига жертвата да не си ти — подметна Стен.

— Наистина ли го мислиш? Нима не вярваш, че аз също съм… страдал?

— Човекът, който натиска спусъка, никога не страда толкова, колкото този, който е от другата страна.

— Прекалено си циничен — разсмя се Императорът. — Твърде дълго си бил край мен, но фактите са си факти. Моят предшественик… беше тръгнал в лоша посока. Например изпусна таанците от властта си. Защо за Бога… даде такава власт на тези глупаци? Правилата на капитализма налагат периодично раздрусване на дървото.

— Магнатите в бизнеса никога не са се провъзгласявали за богове — посочи Стен.

Императорът изпръхтя.

— Не ставай глупав. Схемата бе започнала да буксува. Нуждаеше се от освежаване. Освен това правото на божествено управление е отколешно в нашата история.

— Наистина ли вярваш, че си бог?

Императорът сви рамене.

— Може и да съм. А може и да не съм. Но последният път, когато проверих, безсмъртието съвпадаше с дефиницията.

— Боговете не излизат от вани — рече Стен.

— О, така ли? Дали пък не съм бил подведен? Ти сигурно имаш по-голям опит от срещи с богове? — Императорът сръбна отново от чашата. — Няма да доживееш, за да видиш продължението — рече. — Но наистина обещавам да подобря нещата. Дано това ти даде малко спокойствие.